ЖАНР: Metalcore
ОТ/Д: Шотландия | 04.04.2025
ОТ/Д: Шотландия | 04.04.2025
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~47 минути
ОТНЕМА: ~47 минути
Bleed From Within бързо се превърнаха в една от най-любимите ми съвременни метълкор групи. При отсъствието на Parkway Drive именно BFW заеха тази важна ниша, в която метълкорът си е метълкор и идва дълбоко от душата, а не се опитва да е поп метъл. Агресивни, смазващо тежки и в същото време мелодични, Bleed From Within са шотландската сензация, от която светът имаше нужда.
"Zenith" пък е албумът, който вероятно на всички фенове ни се искаше да получим. Все още имаме 100% Bleed From Within, but with a twist, дет' се вика. Сещате ли се как Parkway Drive започнаха да експериментират по едно време? Горе-долу това правят и BFW, но не в посока "ще ставаме стадионен рок", а с различни елементи - джент, оркестрации, фолклорни мотиви, гости - и им се получава толкова добре!
Нека опитам да съм максимално кратък с максимално много информация оттук нататък. Вече всички имаме яснота за основата на албума покрай убийствените сингли "Hands of Sin", "God Complex" и "In Place of Your Halo" с нечовешкия гайда брейкдаун на финала. Имаме информация и покрай не "A Hope In Hell", която ни показа, че BFW не се свенят да експериментират и с малко по-леко звучене.
Ами непознатото дотук? Единственият смисъл да четете това ревю? Дойде време и за тях. Откриващата "Violent Nature" надали имаше как да е по-красноречива още от заглавието си и звучи точно така, както си я представяте - свръхдоза стероиден BFW с поне 6 вида агресивен ритъм. Заглавната "Zenith" развърта двете каси, има убийствен разкуфяващ риф, гигантски мелодичен припев и определено е сред най-добрите песни в албума - чак нямам идея как не е пусната като сингъл и феноменален, епичен брейкдаун, от който да настръхнеш, обещавам. "Dying Sun" започва с може би твърде дълго интро, удря със зверски як риф и... след това се губи в един малко странен дарк прог дуум експеримент. Чак се чудех какво става в тоя трак, чуйте го.
Следващият зверски трак е "Immortal Desire" с участието на Бран Дейлър от Mastodon. Парчето започва с хоров напев, напомнящ за тези от сериала Squid Game, разбива стената с набиващ риф и се пренася в може би най-мелодичния припев в албума. "Chained To Hate" пък е чиста проба агресия, избиваща в траш рифове, двойни каси и зъл хардкор припев. "Known by No Name" може да изненада някого с много електронното си начало и поне на мен ми се искаше да чуя как ще се справят BFW с индъстриъла, но уви, електрониката си остана само в интрото и бе заменена с хорови песнопения, от които иначе мега якият припев звучи като нещо, което Dimmu Borgir биха създали. Началото на края идва с акустичните китари в "Edge of Infinity", която е може би най-шашващата изненада в албума. В първите близо 2 минути парчето звучи като алтърнатив рок балада от 2001-ва, но после се разгръща страхотно с тежка част и епично китарно соло, а накрая завършва с "всичко по много" и постепенно утихва в продължение на около минута и половина.
Не съм сигурен как да го кажа, но направо не очаквах Bleed From Within да напредват с толкова огромни скокове. Честно, даже не бях готов за това колко зрял и мащабен ще е "Zenith". Мислех, че след феноменалния "Shrine" просто ще искат да повторят успеха му, но не - тия неуморни шотландци искат повече. "Zenith" ме отвя и даже това, което не е по моя вкус в тоя албум, пак е направено толкова добре, че не знам от какво бих могъл да се оплача. Винаги имам някакво заяждане наум, някакъв хейт - не и тук. Баси добрия албум. Да речем, че някое парче е странно, че тук-там припевите можеха да са по-силни, да избухнат с повече мелодия, да "подгреят" по-добре... но за да стигна да търся такива кусури, значи наистина ме е срам да ги търся. Казах го за "Shrine" тогава, казвам го и за "Zenith" сега - това вероятно ще е метълкор албумът на годината. Не виждам как нещо ще го измести.
- Testset
9/10
0 Response for the "Bleed From Within - Zenith"
Публикуване на коментар