ЖАНР: Thrash Metal
ОТ/Д: САЩ | 14.03.2025
ОТ/Д: САЩ | 14.03.2025
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~40 минути
ОТНЕМА: ~40 минути
Не съм сигурен колко възможни траш рифа са останали на тоя свят и дали вече залежите им не са съвсем на привършване. Все пак трашът е вече доста стар и доста специфичен в стилистиката си жанр, така че за откриване на нова топла вода е трудно да говорим. Неслучайно Warbringer залагат на класическия траш звук от края на 80-те и началото на 90-те. Нелепо ще е да правя сравнения, но макар че са американци, Warbringer изглеждат повече повлияни от германската школа - а може и на мен само така да ми се струва. Просто тук-там дочувам нещо и си казвам "О, това е намигване към Destruction" или "Охо, тук Sodom биха аплодирали". Но още веднъж - с германската школа съм израснал и съм по-запознат с нея, отколкото с култовите американски банди, не ме съдете.
Въпросът е, че "Wrath and Ruin" е точно това, което искам и очаквам от съвременна траш банда - класически стил с изчистена продукция. Казвал съм го преди, ще го кажа пак - не мога изобщо да понасям онези банди, които правят "олд скул" траш с пращящ кенефен звук и жалки вокални ехо ефекти, само и само да звучат "80-арски". Не, просто звучите като от кенеф. За щастие, Warbringer постигат олд скул звученето с модерна, изчистена продукция. В албума има 8 парчета, от които, spoiler alert - половината са зверски резачки, две са окей и две можем да пропуснем. Ще отворя специално дума и за текстовете накрая, защото, учудващо - има какво да кажа за тях.
Албумът започва с може би най-добрата песен в него - "The Sword & The Cross". 6 минути съвременна траш класика, която щеше да е истинска класика днес, ако беше издадена преди 30 години. Убийствените рифове, надъхващият ритъм, открояващият се бас, малкият, но епичен припев, солата и смяната на темпото на 3-ата минута... ох, майкоу! Първият сингъл "A Better World" пък избива рибата с класически траш мотиви и също е сред най-добрите парчета в албума. С други думи - чуден избор на сингли дотук.
"Neuromancer" сваля темпото и повече прилича на песен на Cannibal Corpse, ако последните правеха траш, вместо дет метъл. "The Jackhammer" пък е красноречива за това какво ви чака в нея, но парчето се развива малко странно. От максимална скорост изведнъж забавя темпото до средно и... след това приключва. Нещо структурата куца тук. "Through a Glass, Darkly" пък има доста по-мрачен вайб, биещ към дарк, готик и блек метъл. Парчето може да е приятна изненада за някои, но за други може и да изглежда като неподходящо за този албум. Подобни опасения обаче няма как да има за "Strike From the Sky", която си е чиста проба траш - бих казал дори в духа на Destruction.
Отиваме към силния финал с близо 7-минутната "Cage of Air", която точно като "A Better World" впечатлява не само с музика, но и с текст. Обикновено траш лириките са ми някъде на последно място в интересите, но няма как да не им обърна внимание, когато са наистина добри и толкова ясно изразени. И двете парчета говорят за съвременни проблеми, с които се сблъскваме на личностно ниво. Макар да не са "поезия", те по малко философски начин говорят за усещането, че нещо в този свят е сбъркано и че понякога не всичко се развива така, както би ни се искало, дори да се стараем много. За финал пък имаме 6-минутно парче - "The Last of My Kind", в която Wabringer изсипват още от най-добрите си рифове и оставят усещането, че сме слушали жесток албум.
Понякога човек има нужда от една такава доза качествен траш. И не че не знаех, че Wabringer са добри в това, но "Wrath and Ruin" е сред най-добрите албуми в жанра в последно време. Първите и последни две композиции от този албум са толкова задоволително яки и пълноценно разкуфяващи, че няма повече накъде. Наистина почувствах, че слушам траш албум от 1989-а и за пръв път чувам бъдещите си любими рифове. Високо оценявам това. Нищо, че другата половина от албума не е чак толкова силна. И тази половина ми стига, за да съм предоволен.
- Testset
7.5/10
0 Response for the "Warbringer - Wrath and Ruin"
Публикуване на коментар