ЖАНР: Melodic Power/Heavy Metal
ОТ/Д: Швеция | 14.02.2025
ОТ/Д: Швеция | 14.02.2025
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~42 минути
ОТНЕМА: ~42 минути
Dynazty са една от малкото пауър метъл банди в последните години, които не се предават на клишетата. Сигурно се обясняват твърде често, че обичам пауър метъл, но няма какво да се лъжем - жанрът е в стагнация. Даже някои от най-смелите и най-чийзи банди вече минаха границите на сиренето и идват в повече. Затова и толкова разчитам на Dynazty, които правят модерен пауър метъл - с електронни елементи, със зарибяващи припев, че даже и с лек индъстриъл привкус на места.
Дори те обаче сякаш не са убедени коя е правилната посока и ето, че "Game of Faces" е твърде "сигурен" албум, да не кажа дори "плах". Това е малко разочароващо, защото след като бягаха от клишето толкова време, сега звучат като клише на самите себе си. Нилс Молин звучи твърде еднообразно, което е направо странно. Пичът е великолепен вокалист и го е доказал и с Dynazty, и с Amaranthe, но в "Game of Faces" имам чувството, че пее едно и също в почти всички парчета.
Това, в което Dynazty са силни, все още го има. Агресивните рифове на полутонове в заглавния трак и "Dark Angel" разкуфяват моментално, но приключват твърде бързо биват заменени от по-"хепи" акорди, които просто не се връзват добре с тях. Друга силна страна на Dynazty са китарните сола и тук има супер добри такива в почти всяка песен. Те обаче са по-скоро украшения, а не водещ елемент, затова не мога да се хвана за тях, за да кажа, че съм във възторг. Да го кажем така - ако този албум беше торта, щеше да изглежда чудесно, но нямаше да накара гостите на рождения ви ден да искат допълнително, а по-скоро щяха само да пощипват от украшенията отгоре, защото те са безспорно вкусни.
"Game of Faces" в никакъв случай не е и лош албум. Няма лоши песни, няма нещо очевидно слабо, няма грешки, просто... нещо му липсва. Едно такова нещо е явният хит, околко който да гравитират останалите парчета. Помните ли колко великолепни бяха "The Grey" и заглавното парче от "Firesign"? Или "Heartless Madness" от "The Dark Delight"? Или "Natural Born Killer" от "Final Advent"? Ей такива очевидни хитове липсват тук. "Game of Faces" се опитва да бъде този хит, но някак не стига на нивото на изброените си предшественици. Електронните, почти диско закачки и модерни китари във "Fortune Favors the Brave" пък са най-смелото решение в албума и биха могли да превърнат песента в хит, но тя така и не бе пусната като сингъл. "Call of the Night" също е някъде на ръба, аха да стане хит, но звучи като нещо чувано твърде много пъти.
Боли ме да мрънкам така за Dynazty, които са ми много на сърце и много, много исках да харесам "Game of Faces" повече. Пак - и така не е лош албум, просто не е на познатото ниво. Не разбирам и защо им е да завиват в посока Powerwolf с песни като "Sole Survivor" или към Sabaton с "Mystery", като препратките даже не изглеждат особено скрити. Има и една препратка към Europe на 30-ата секунда в "Mystery". Знам, че е нещо дребно, но чак е приятно като го хване човек. Заради малките приятни моменти, добрите сола и гласа на Нилс не мога да дам на този албум ниска оценка. Но нека е ясно, че този албум просто не е достатъчно добър за техните стандарти. Dynazty могат много повече.
- Testset
6/10
0 Response for the "Dynazty - Game of Faces"
Публикуване на коментар