ЖАНР: Metalcore/Pop/Funk
ОТ/Д: Англия | 31.01.2025
ОТ/Д: Англия | 31.01.2025
ЛЕЙБЪЛ: Arising Empire
ОТНЕМА: ~46 минути
ОТНЕМА: ~46 минути
Вече няма много нетествани комбинации между метъл и други жанрове. Даже формулата "бой банд метъл" вече е на около 20 години. Периодът от 2005-2010 пък ни даде много пост-хардкор банди, които смело разтеглиха понятието "тежка музика", смесвайки я с какви ли не други елементи. Горе-долу оттогава не бях чувал и нещо като TheCityIsOurs. Само за начален ориентир ще ги опиша така – представете си нещо средно между Woe Is Me, фънки странността на Issues, Бруно Марс и последните неща на Wage War. Само че без преливащия чашата лигоч на Issues и с далеч по-тежки брейкдауни от Бруно Марс.
Да го кажем така – ако с този албум TCIO не избухнат – не знам с какво друго, защото е адски добър. Откриващата "Shame" е точно в духа на последния Wage War, с малко речитативи в стила на рапъра Corpse и взривяващи рифове. След това тежко начало обаче усещаме и първите поп/фънк влияния в "In the Dark". Не се плашете от тая терминология, защото всички те се вписват неочаквано добре с тежките рифове и екстремни вокали. Дотолкова, че мозъкът ми и след няколко слушания е объркан дали му се танцува дискретно с коктейл в ръка или му се прави wall of death. "Hot Mess" пък има толкова феноменално добър припев, че ако беше в песен на Бруно Марс или Maroon 5, сигурно щеше да има милиарди стриймове.
Нещата стават още по-фънки в приятно сладникавата "Sugar" и "Dopamine". Първата е сравнително лекичка, като дори брейкдаунът ѝ не е от най-тежките, но… не му е и необходимо. Просто всичко се случва толкова плавно и гладко, че се чудя къде досега е бил целият този майсторлък. "Dopamine" пък отвсякъде си е "ако Бруно Марс правеше метъл", а контрастите в песента много напомнят за тези в музиката на Issues преди години.
Нататък, учудващо за мен, "Hush! Hush" не е пусната като сингъл, макар че е сред най-добрите композиции в албума. Фънк метъл началото, колкото и да е свежо, не може да ви подготви за непропорционално агресивния брейкдаун и последващото соло на саксофон. Накратко, до средата парчето звучи много "фънки" и "диско", но на втората минута веднага става ясно, че нещо ще се случи.
След този апогей на шантавостта, оставащите парчета до финала са по-конвенционални и "типични" за метълкор и пост-хардкор жанровете. Тук-там имаме още поп, фънк и поп-пънк и рап елементи, но нищо нечувано като цяло. Не го казвам като нещо лошо, но ако искате шантава изненада във всеки трак – да речем, че след сакс солото няма повече подобни изблици. Вероятно това е и търсен ефект, не знам. Знам обаче, че това е албумът, от който дори не знаех, че имам нужда. TCIO са просто страхотни музиканти, които плавно съчетават несъчетаемото. И не че и други банди не го правят, но са наистина малко и… не по този начин. Затова и много се радвам, че "Will You Still Love Me" съществува.
- Testset
8/10
0 Response for the "TheCityIsOurs - Will You Still Love Me"
Публикуване на коментар