ЖАНР: Metalcore/Electronic
ОТ/Д: САЩ | 09.11.2024
ОТ/Д: САЩ | 09.11.2024
ЛЕЙБЪЛ: FiXT
ОТНЕМА: ~27 минути
ОТНЕМА: ~27 минути
Обикновено много се сърдя, когато даден албум е с дължина под 30 минути, но за The Browning ще направя изключение. Джони Макбий мина през доста перипетии, докато стигнем до днес и съм искрено щастлив за него. Вярно, бях разочарован от звука на предишния албум, но в "Omni" всичко е поправено и налице имаме класически мощен The Browning. Тежък, агресивен, силно електронен, тук-там с някой и друг техно или хардстайл бийт.
Голяма част от албума вече може да се чуе онлайн и никак не съм изненадан, че най-добрите парчета в албума вече бяха пуснати като сингли. "Poison" показва по-тежката и сърдита страна на The Browning, "Hivemind" залага на повече електоника и убийствен техно дроп на 2:12, за който имам само една забележка - искаше ми се да е по-дълъг и да продължи дори под китарите и тежестта. "Deceiver" пък е своеобразен израз на любов към Rammstein с малко, но неочаквани лирики на немски: "du... lügst mich an".
Заглавната песен също бе пусната като сингъл, като в нея участва и Moon - съпругата на Джони. Те двамата имат общ проект, наречен The Defect, който в общи линии взима звученето на "Skybreaker" от албума "Geist". Въпросната песен събира на едно място тези две лица на The Browning, вероятно като за последно, оставяйки The Browning като по-тежкия проект, а The Defect - като по-лекия. В малко по-бавно и мрачно темпо идва и "Soul Drift", която звучи като излязла от първия албум на The Browning. Апогеят в нея определено е техно дропът на 1:46, на който не мога да се наситя вече повече от месец и превъртам постоянно.
Но какво още не сте чули албума? "Fed Up" е тежък трак с доста брейкдауни и мелодичен припев на ръба на чистите вокали. Има и един много здрав дроп малко след втората минута, който ми се струва, че също можеше да бъде по-развит, защото рифът е прекалено як, за да бъде изоставен толкова бързо, ама... това е положението. В "Misery" пък се включва популярният метъл ютубър Nik Nocturnal. Парчето е мрачно и има зверски деткор брейкдаун, който е може би най-тежкото нещо в албума, но като цяло преди това песента не блести с кой знае каква оригиналност. "Apollo" е друг класически The Browning трак с твърде як, но твърде къс финал след брейкдауна, а "Come to Grips with Death and the End" е буквално интро за "Soul Drift", така че не го броим съвсем за отделна песен.
Накратко, проблемите в "Omni" са малко, но очевидни: твърде кратък албум, в който много добри идеи са прекъснати твърде бързо, а е имало мегдан да бъдат развити. Оттам нататък обаче имаме адски силно завръщане, вече с Hardcore Keem на борда като китарист и много силно, класическо, тежко, агресивно, електронно и желано от феновете The Browning звучене.
- Testset
8/10
0 Response for the "The Browning - Omni"
Публикуване на коментар