ЖАНР: Modern Metal
ОТ/Д: Швейцария | 11.10.2024
ОТ/Д: Швейцария | 11.10.2024
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~38 минути
ОТНЕМА: ~38 минути
Мелиса Бони е може би най-заетата и неуморна метъл вокалистка в наши дни. Швейцарката издава албум с Ad Infinitum, пуска песни от солов проект, на турне е с Kamelot, чакаме я в България на 9 февруари (с Ad Infinitum) и е гост-вокалистка в купища парчета в последните няколко години (Arion, Feuerschwanz, Kamelot, dArtagnan и др.). Безкрайният ѝ талант включва прекрасни чисти и повече от достойни харш вокали, с които изненадва неподозиращия слушател и в "Abyss".
"Abyss", накратко, е албум, с който Ad Infinitum решават да пробват нещо по-различно. Това е любопитна промяна, имайки предвид колко добре им вървеше със симфоничния метъл още в дебютния им албум. "Abyss" оставя оркестрациите настрана и залага на по-модерно и контрастно звучене. Мелиса Бони дава свобода на гласа си и показва, че спокойно можеше да бъде и поп звезда, а точно когато си мислим "Абе тя защо наистина не е поп звезда?", изведнъж ни връхлитат зверски ревове и брейкдауни. Нищо обаче не е толкова просто, колкото може би изглежда на пръв прочит.
Общото с предишните албуми на Ad Infinitum е, че изискват повече от едно слушане, за да разбереш какво и защо са направили тия хора и защо то е наистина добро. Необходимо е време за асимилация, а и за оценяване на малките детайли, които човек може да пропусне при първото си неконцентрирано слушане. Синглите все пак дават добра представа за общия вайб на албум. "My Halo" си е тотален хит, а "Surrender" залага на крайни контрасти, разбивайки чистата поп формула с агресивни, неочаквани брейкдауни.
Пример за това как на първо слушане може да се пропусне нещо наистина красиво мога да дам с "Anthem For the Broken". Залисан от това да се чудя откъде ми е позната пиано мелодията в началото (дали от "Whole New World" от Аладин, дали от "I Want to Spend My Lifetime Loving You" от Зоро или нещо друго), за малко щях да пропусна да се насладя на тази абсолютно великолепна композиция, малките прог заигравки в нея и двете ѝ жестоки сола. Между тях пък блести супер запомнящ се припев и като цяло нямам идея защо това парче не бе пуснато като сингъл.
Детайлите са ключови още в "The One You'll Hold On To" и и "Dead End", които на първо слушане са "обикновено", но когато се заслушаш, откриваш в тях нови любими моменти. "Parasite" пък е друг потенциално хитов трак, редуващ харш вокали и поп припеви. Най-тежко звучене вади "Follow Me Down", макар че и там имаме ефирни поп елементи, а "Aftermath" и "Euphoria" допълват цялостната картинка с още мелодичен метъл и феноменални вокали от Мелиса Бони.
"Abyss" е резултат от великолепна колективна работа и мога да отлича всеки елемент и детайл в него поравно, но не мога да си кривя душата, че голямата звезда тук отново е Мелиса Бони. Тя просто е шокиращо добра вокалистка и докато мнозина побързаха да се оплачат, че пее "твърде поп", аз ръкопляскам с всички възможни ръце. И ако можех - сериозно бих я окуражил да търси кариера и в чистата поп музика. А макар да подозирам, че стиловата промяна ще подразни мнозина, а на други ще се стори твърде "generic" на първо слушане, аз се наслаждавам на "Abyss" дори повече, отколкото очаквах и ми е едно такова свежо и приятно отвътре. Защото хем е нещо различно, хем е направено добре, хем има толкова малки детайли за откриване, че е като treasure hunt. Но най-добре чуйте сами и преценете дали е за вас.
- Testset
8/10
0 Response for the "Ad Infinitum - Abyss"
Публикуване на коментар