ЖАНР: Melodic Death Metal
ОТ/Д: Финландия | 30.08.2024
ОТ/Д: Финландия | 30.08.2024
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~49 минути
ОТНЕМА: ~49 минути
Не мога да повярвам, че доживяхме, но ето го пред нас - "Time II" е реалност! 12 години след "Time I", Яри най-сетне успя да завърши този бленуван опус на Wintersun. GTA 6 ряпа да яде, ние чакахме дори повече за това продължение! Вярно, имахме "The Forest Seasons" междувременно, но беше ли някой истински впечатлен от него, честно? А помните ли, че за "Time" се говори още от 2006-а?
Да започнем с това, че "Time II" е безобразно закъснял албум, завършен 18 години след като се е родила идеята за него. Феновете отдавна се изморихме да чакаме и да се надяваме и това е огромен проблем, с който Wintersun следва някак да се справят за в бъдеще. Дето се вика - изстинахме. Затова нека си представим, че не сме чакали цял живот и просто да се радваме, че има нов албум на Wintersun, искате ли? И да караме по същество.
"Time II" ни връща назад във времето. Годината сякаш все още е 2012-а и най-големият ни проблем е дали светът няма да свърши, щото някъв календар така е казал. Интрото "Fields of Snow" напомня на интродукцията в "Time I", все така с онези студени японски мотиви. Основната разлика с 2012-а обаче се чува веднага в първия същински трак - "The Way of the Fire". Звукът е много изчистен и дори на нискокачествен MP3 файл всеки инструмент има своето място в микса. Песента има сходно звучене със "Sons of Winter and Stars", само че тук стихията не е снежна, а огнена. Налице е 10-минутен трак, в който има почти всички познати Wintersun тропи - бластбийтове, сола, отвяващи моменти, бавни и епични пасажи с чисти вокали. Едно обаче липсва и това е така важният за Wintersun "убийствен риф". Сещате се - като в "Sons of Winter and Stars" и "Beyond the Dark Sun"? Риф, който просто убива, кара те да настръхнеш и искаш да се повтаря отново и отново? Ей това липсва. Има нещо подобно под жестокото соло, започващо на 6:45, но търсим друго.
Нещо липсва и в едва 6-минутната "One With the Shadows". Още веднъж - от всяка друга група това би било впечатляващо парче, но от Wintersun очакваме повече. Темпото е твърде бавно и липсва кука, грабващ мотив, който да ни накара да запомним песента като нещо повече "абе добра е". Но след още една кратка интерлюдия си идваме на думата! Аз това чаках, не знам за вас, но подозирам, че с феновете ще сме на едно мнение тук - "Storm" е феноменалната Wintersun композиция, от която имахме нужда от много години насам. Най-накрая имаме всичко, което искаме и чакахме - убийствен риф, бързо темпо, двойни каси, бластбийтове, максимално надъхан Яри, неокласически елементи, епични клавиши, неокласически елемтни, отвяващо мозъка соло и великолепна атмосфера, в която музиката рисува картини и създава усещания.
Проблемът в този иначе тотален шедьовър, е че от 12+ минути, същинската част на песента е горе-долу половината. Ако не броим интрото и двете аутрота (!), имаме малко над 6 минути основа. После имаме аутро, странна инструментална "опашка", гръмотевици и още японски мотиви. Нищо от това обаче не ми попречи да връщам това парче отново и отново, защото наистина ми напълни душата и имах нужда от нещо такова, за да знам дали "Time II" си е заслужавал чакането.
На финала имаме "Silver Leaves" - песен с дължината на "Keeper of the Seven Keys" (13 минути и половина), само че без промени в темпото. Окей, нечестно сравнение е, но дори като гледам песента сама по себе си - не мога да кажа, че ми настръхнаха ташаците от вълнение. Не може да имаш толкова дълга песен и да я държиш през цялото време в едно темпо, само с чисти вокали, без дори да имаш някакъв открояващ се припев или соло. Тази песен е еквивалентът на стена от текст - като това ревю, само че без дори да има нови абзаци от време на време. От 11-ата минута до края пък имаме само шум от вятър или нещо такова. Бял шум. Изобщо - странен пълнеж.
Какво да кажа за финал? Обожавах Wintersun още от самото начало. Вълнувах се за "Time I", вълнувах се и за "Time II", но няма как да скрия разочарованието си от твърде малкото добър материал. Две добри песни, пък били те и по 10+ минути, е обидно малко за 12 години чакане. През 2012 г. казах, че "следва продължение", за да мога да дам оценка на този албум, но и сега не знам какво да напиша. В главата ми се върти само "Е само това ли беше?" и не мога да се развълнувам истински. Ако обединя двете части в един голям "Time", това би бил един наистина впечатляващ албум, в който бих простил пълнежите и няколкото не толкова впечатляващи парчета. Но какво оценявам тук? Половин албум? Умението на Яри да пълни време с интрота, аутрота и интерлюдии, вместо да пише отделни песни?
Да, звукът е супер. Да, имаме 4 същински композиции, две от които можем да определим като брилянтни епоси. Кога обаче това е било изречение, достатъчно за който и да е албум? Още веднъж - ако "Time" беше един албум, съчетаващ двете части и не ни се беше налагало да чакаме 12 (или 18) години за него, щяхме да говорим за timeless classic. Иска ми се този албум вече да беше приятен спомен, за който да казвам "Ех, едно време какви албуми се издаваха!" и даже усещането ми в момента е такова - че този албум е спомен. Само че реалността е друга - вместо да имаме албум, изпреварил времето си, имаме такъв, който твърде много изостана от него.
- Testset
??/10
Къде си слушал албума, като ще излиза на 30.08.2024. Яри каза, че ще излезе на 30.08.24 и нито ден по-рано.
В другите ревюта пише, че SIlver leaves била най-добрата песен на Wintersun досега.
Чух го. Половината е пълнеж , другото е някакви какафония и бластбийтове от които не се чува почти нищо.
То такива албуми се слушат с хубаво качество на качествена hi fi техника, в противен случайще звучи като какафония.
Изтеглих флаковете и ги слушам на слушалки за 500 лв заедно с предусилвател, усилвател и дак.
Е, медия сме, получаваме нещата по-рано, за да има време да драснем някой ред за тях :D Сега остава да проверя и колко души ще са възмутени (или пък съгласни) след написаното :D
продукцията/миксирането е огромно разочарование. Вокалите са твърде ниски в микса и няма ясно разграничение между инструментите, което води до огромна стена от звук без много яснота. Time 1 е смесен по-добре и вокалите са по-ясни. Наистина e притеснително защото обичам Wintersun и очаквах съвършенство. Това не означава, че е неслушаем, но мога само да си представя колко по-добре би звучало, ако беше миксирано от професионален продуцент.