ЖАНР: Metalcore/Electronic
ОТ/Д: Австралия | 12.07.2024
ОТ/Д: Австралия | 12.07.2024
ЛЕЙБЪЛ: Fearless Records
ОТНЕМА: ~43 минути
ОТНЕМА: ~43 минути
Windwaker са една от онези групи, които в началото не можеш да разбереш и не знаеш дали ти харесват или не. Твърде леки ли са? Твърде електронни? Твърде разхвърляни ли са между тежест и прекалена мелодичност? Имайки предвид, че правят смесица от метълкор, алтърнатив, пост-хардкор, електроника, drum & bass и поп, напълно възможно е да не са твоето нещо на първо слушане. Аз също не знам дали хвърлят всичко към стената, за да видят какво ще полепне, но не мога да скрия, че слушането на "Hyperviolence" беше запомнящо се аудио приключение.
Много от песните в албума вече са налични в музикалните платформи, но в албума има дори повече изненади. Ситуацията е такава, че буквално не знаеш какво да очакваш в слевдащата песен. Ама дори не можеш и да си близо в предположението си. И обикновено вече избягвам така да говоря за всяка песен, но тук се налага. Даже ще го направя така:
"Infinity" е странна смес от пост-хардкор, електроника и фънки бас.
"Sirens" е нещо като електронизиран поп-пънк с метълкор пасажи.
"Fractured State of Mind" е мелодичен метълкор с малко електроника и рап.
"Break the Rules" е комбинация от мазен drum & bass, метъл, рап и хиперпоп.
"The Wall" е агресивен и тежък метълкор трак с много малко други елементи.
"Villain" е много лековат пост-хардкор с поп куплети.
"Get Out" редува леки и мелодични припеви с тежки метълкор пасажи.
"Haunting Me" е модерна поп балада в духа на The Weeknd или Бруно Марс.
"Vertigo" редува поп с метълкор и завършва със зверски брейкдаун.
"Hypnotised" е като песен на The Weeknd с лек пост-хардкор припев.
"Venom" е модерен рап с тежки китари, странен R&B пасаж и брейкдаун за финал.
"Tabula Rasa" е наполовина рап, наполовина пост-хардкор, с много електроника.
"Juliet" е чиста проба кратка поп баладка.
В задачата се пита - какъв е стилът на тая група изобщо? Те се самоопределят като "хиперпоп метъл" и съм склонен да се съглася с това определение. Очевидно е, обаче, че Windwaker не са фенове на ограниченията. Подобни жанрови експерименти обаче са нож с две остриета. Да, аз намерих за себе си мега парчета като "Break the Rules", но повече от половината парчета в албума изобщо не са по моя вкус, а други нямат нищо общо с тежката музика.
От друга страна, подобно жанрово разнообразие изисква завиден талант, да. Но... как да го кажа? Не бях вярвал, че някога ще използвам фразата "разнообразието идва в повече", ама тук това е факт. С други думи, ако този албум беше манджа, щеше да е с грозде. И сирене. И тахан. И соев сос. Но колкото и да са добри съставките поотделно, трябва да вървят заедно. Дотолкова, че дори не можем да разберем какво ядем.
- Testset
N/A
0 Response for the "Windwaker - Hyperviolence"
Публикуване на коментар