ЖАНР: Industrial Metal/NDH
ОТ/Д: Германия | 09.08.2024
ОТ/Д: Германия | 09.08.2024
ЛЕЙБЪЛ: Out of Line
ОТНЕМА: ~37 минути
ОТНЕМА: ~37 минути
Преди 10-15 години бях наистина болен NDH фен и може би малко късно осъзнах, че жанрът е в тежка стагнация. И докато тогава Stahlmann все още бяха ново име, днес те вече са си направо ветерани с 15-годишен опит. И като казвам "те" имам предвид вокалиста Март Зоер, защото не съм сигурен дали той не е единственият постоянен член на групата.
Може би отлагам неизбежното, но нека започнем с доброто. Отварящата "Leid, Sex & Macht" дава добър старт на албума в типичен NDH стил, с приятно тежък китарен звук и електронни лийдове. Заглавната "Phosphor" пък е нещо в духа на големия им хит "Plasma", само че тук става дума за 15-ия елемент в периодичната таблица. Подходящо за 15-ата годишнина, определено. Сингълът "Luxusuniform" също не е никак лош. Целият албум е белязан и от добра продукция, с открояващи се китари и бас. И горе-долу с това се изчерпват добрите страни на "Phosphor".
Вижте сега, не искам пак да съм тоя, дето недоволства от Stahlmann, но и няма как да не съм честен. Основният ми въпрос е - кому е нужен албум с 11 песни в средно до бавно темпо? Stahlmann звучат като дори по-изморена версия на и без това перманентно изморените Megaherz и не мога да си представя кой NDH фен би искал да чуе точно това. Сингълът "Interstellar" е показателен в случая. 3-минутна песен, която се усеща като два пъти по-дълга, но нито е балада, нито е епична, нито е мрачна. Тя дава усещането за джвакане на овесена каша с топла водица и нищо друго (даже без захар) и се чудя защо изобщо това е сингъл.
Уви, мъката и бавнотията не приключва тук. Обикновено след бавна песен идва нещо по-динамично, но тук идва още по-бавната "Heimlich", в която още повече нищо не се случва. Повтаряме един риф и едни куплети и край. И ако две бавни песни не стигат, идва трета, кощунствено озаглавена "Asche zu Asche". В началото се надявах, че е кавър на Rammstein, но не - просто поредната бавна песен в този албум, която по нищо не се различава от предните две. Същото важи още за "Meine See", още по-баладичната "Am Firmament" и закриващата "Schlaf ein Master". "Mordlust" също не е сред най-бързите песни, но поне в нея има някаква тежест и една идея повече темпо, но пак не блести с особена композиционна гениалност.
Не разбирам защо толкова много NDH групи отбиват номера по тоя начин от години. Търсят някаква darkwave goth публика ли, какво? Март, братленце, ела на Слънчака малко да си починеш, запознай се с некви милфки от съветския блок и се отпусни, че с тия бавни балади ше пукнем бе, да му се не знае. Къде е енергията от "Plasma", от "Hass mich, lieb mich", "Suchtig", "Tanzmaschine", "Spring nicht" и прочие? Нема я. Я се стегни и направи един енергичен и тежък NDH албум следващия път, че се излагаме вече. Бавните песнички си ги остави за Sündenklang. И без това тоя албум повече звучи като за тоя проект, а не за Stahlmann...
- Testset
N/A
0 Response for the "Stahlmann - Phosphor"
Публикуване на коментар