Странно е да се събудиш с мисълта, че не си виждал любимата си група на живо вече повече от 10 години. Затова когато Rammstein обявиха новите дати за стадионното си турне из Европа, не се замислих и за миг и си взех билети за първата възможна дата – 11 май в Прага. Уви, не се сдобих с Feuerzone билети, а без тях се губи доста от изживяването, но това не ми попречи да се насладя на всяка възможна секунда от тази вечер. Нека обаче започна от малко по-далеч.
Два дни преди първия концерт на Rammstein от новото им турне, Прага се пръска по шевовете от фенове. Като добавим факта, че в същото време започва и световното първенство по хокей в Чехия, а в същия ден и на сходна локация е футболното дербито между Спарта и Славия – по улиците и в метрото е трудно да се разминеш от хора.
На летище Letnany се събират около 60 000 души, от които имам чувството, че половината са германци. Организацията обаче е феноменално добра и градът има готовност да се справи с ордите фенове. Метрото към концерта е на всеки 1-2 минути (и всеки влак е пълен до краен предел), пропускателният режим е бърз и ефективен, а бира има навсякъде. Проблемът – само един щанд с мърчъндайз, за който се вие безкрайна опашка, а плащането се извършва само с някакви досадни NFC чипове.
Пропускам тия нерви и заставам да гледам подгряващата "банда" Abelard – две пиано дами, които приспиват публиката с кошмарно скучните си кавъри на Rammstein. Публиката буквално ги освирква или в най-добрия случай игнорира, но това не ги спира да мъчат клавишите 45 минути. Преработките им освен скучни, са още буквалистки, изключително досадни и лишени от креативност. Не виждам никаква логика за трети път да "подгряват" Rammstein, но... това е положението. Енергията на публиката тотално изчезва след тая "подгрявка".
Мъката все пак приключва някъде към 19:45 и вече чакаме Rammstein, макар че аз лично се усещам на около 3 километра от сцената в standing зоната. Когато шестимата от групата се появяват, аз ги виждам като мравки на фона на гигантската сцена, но такъв билет имаше – такъв си взех. Feuerzone билетите свършиха буквално за секунди, нямаше как да се добера.
Сетлистът започва с поредица от култови парчета, като за пръв път от 5 години насам свирят никога неиздаваната "Ramm4" и "Keine Lust", а за пръв път от 2013 г. свирят и "Asche zu Asche". Пръсвам се от кеф на "Links 234", "Sehnsucht" и "Mein Herz Brennt", а след тях сваляме темпото с "Puppe", "Wiener Blut" и "Zeit". Изпълненията и театралността са на топ ниво, но публиката изглежда доста умряла.
Вдигаме се с нова поредица топ хитове. Започваме с "Deutschland" и "Radio", където Тил се раздава максимално и стигаме до култовата "Mein Teil" с традиционното "изпичане" на Флаке в казана, този път не просто с огнехвъргачка, а и с цяло огнено оръдие. Следва един от гвоздеите на вечерта – "Du Hast" и страхотно пиро шоу и затваряме тази силна поредица с топ изпълнение на "Sonne". Огромната сцена сякаш е правена специално за тази песен и изглежда просто божествено красиво с осветлението си.
Следва кратка пауза и пиано/караоке версия на "Engel" на малката сцена с Abelard. Музикантите се качват в лодките и "плават" по ръцете на публиката, а щом се връщат на голямата сцена вдигат наздравица за рождения ден на барабаниста Кристоф Шнайдер. Вдигаме се отново на крака с раздвижващата "Ausländer", любимата "Du riechst so gut" и винаги ефектната "Pussy" с отдавна познатото "пенис оръдие", което Тил яха, за да пръска хората на предните редици.
След още една пауза, групата се връща на сцената за смазващата "Rammstein" и култовата "Ich will". Чехите избухват, когато Тил възкликва "Ruce nahoře!", горе-долу както тук казваше "Ръцете горе!" и с това може да се каже, че идва кулминацията на вечерта. За финал се изпращаме с "Adieu" и се започва голямото излизане. За щастие градът се е приготвил не само с метро влакове, но и с купища специални автобуси, които да извозват хора към другите две линии на метрото.
Разочарованието ми идва най-вече от това, че не можах да се добера до билети близо до сцената. Да гледаш концерт на Rammstein на тази сцена е съвсем различно изживяване, когато си близо. Нито една снимка или видео не могат да докарат точното усещане за мащаба на сцената или чувството от огнените вълни на пиротехниката. И докато някои се глезят и следват групата навсякъде и са ги гледали 50 пъти на тази сцена – за мен това беше първи път на нея и едва трети изобщо, затова би било грехота да се оплаквам. Музикантите изглеждат в топ форма, театърът е на ниво и всички се раздават като за DVD.
Съветите, които мога да дам за тези, които не са гледали Rammstein на живо, са няколко. Първо – направете го скоро, защото те по-млади няма да станат. Второ – вземете си Feuerzone билети, ако имате възможност, макар че често не опира само до желание, а до наличност. И трето – изберете си предварително кога да снимате и да правите клипчета. Приберете телефоните и се насладете на шоуто, защото на нито една снимка или видео няма да изглежда толкова добре, колкото на живо. Усетете къде сте. Потопете се в момента. Изживейте го активно и се насладете на минутите, които имате там.
Да де, то това важи за всеки концерт. Но за Rammstein дори повече.
01. Ramm4
02. Links 2-3-4
03. Keine Lust
04. Sehnsucht
05. Asche zu Asche
06. Mein Herz brennt
07. Puppe
08. Wiener Blut
09. Zeit
10. Deutschland
11. Radio
12. Mein Teil
13. Du hast
14. Sonne
+
15. Engel (Piano Version feat. Abelard)
16. Ausländer
17. Du riechst so gut
18. Pussy
+
19. Rammstein
20. Ich will
21. Adieu
Много добър репортаж от концерта, всичко беше действително така и Белград. Уникално шоу, уникална група. И аз съжалявам, че бях в "standing" зоната, но това е положението.