ЖАНР: Hardcore
ОТ/Д: САЩ | 10.05.2024
ОТ/Д: САЩ | 10.05.2024
ЛЕЙБЪЛ: Pure Noise Records
ОТНЕМА: ~27 минути
ОТНЕМА: ~27 минути
Тъй като живеем в свят, в който вече нямаме собствено мнение и уши като цяло, разчитаме някой GenZ стриймър, реактър и ютубър да ни каже какво е яко и какво не. И ето, че по някаква причина вече и Knocked Loose минават за яка група. Не знам с какви уши някой може да понесе Мики-Маусовото (да, така се пише) квичене на Браян Гарис, но то ми е достатъчно, за да не ме интересува нищо друго от музиката на тази изключително прехвалена в последно време банда.
Нали знаете как има едни такива книги, дето са за "хора, които по принцип не четат"? Например книгите на Дан Браун, Иво Сиромахов и други подобни местни и световни графомани? Е, Knocked Loose са нещо такова в хардкор вариант - тежка музика за хора, които по принцип не слушат тежка музика. И също като книга на Дан Браун или Иво Сиромахов нямат особена (до никаква) стойност. Брейкдауни на килограм, ниски настройки и все така тези отвратителни вокали. Мога да си представя, че Юли Тонкин квичи така като му скубят пубиса и дори бих енджойнал тоя експириънс - но не и когато ми го представят за албум с тежка музика.
Сериозно, хора, чета прес релийза и ръкопляскам на уменията на PR-а на лейбъла да представи това с някакви убедителни думи. Глей кво става: "Техният агресивен пилотен сингъл "Blinding Faith" умело лавира през резки промени в темпото и служи като остро обвинение срещу религиозното групомислие и лицемерието, което понякога може да придружава един привидно благочестив живот". Не се ебавам, това пише за тая песен. Реално единствената утеха в нея е, че китаристът също крещи чат-пат и очевидно е доста по-добър от вокалиста в това отношение. С основни вокали като неговите може би нещата щяха да са много по-различни.
Не е и да не харесвам хардкор. Като по-млад съм се мелил като копеле на най-кривите Hardcore Xmas-и в София с Vendetta, Last Hope и Skinflick и обожавам зверските брейкдауни, но тук дори и такива няма в изобилие, да речеш. Така де, има, но не са нищо, на което наистина да се разбиеш, освен ако това не е първия хардкор, който чуваш в живота си и много искаш да си tough guy в мошпита или Nik Nocturnal не ти е казал, че това е добро.
Не казвам, че няма и добри моменти в албума де. Брейкдаунът в "Slaughterhouse 2", където иначе дори Chris Motionless не успява да спаси положението, е наистина як и е с класи над останалите в албума. Пичът зад барабаните като цяло се справя доста добре, но сякаш всички около него му пречат. Китарите и басът са свалени толкова ниско долу, че предимно бучат и пращят. И като стана дума за бучене и пращене, микрофонията в края на "Take Me Home" е може би единственото по-гадно нещо от истеричното квичене на вокалиста. Отскоро миналата към метъла Poppy пък се включва в "Suffocate" и се предполага, че трябва да сме впечатлени, че и тя може да квичи, но и това определено не ѝ е сила. Но да речем, че с Bad Omens ѝ се получиха доста по-добре нещата.
Ми... т'ва е. 10 песни, 27 минути, GenZ хардкор, който тоя чичак тука не одобрява. Да си ходят там по Coachella с Деми Ловато и Бионсе, за да плашат бабичките и да правят хардкора мейнстрийм и това е. Стига толко, то па не мое сички да сме впечатлени до безкрая на предела си всеки път щом някой направи брейкдаун, ай сиктир. Или пък за пръв път чуваме няква група да се опълчва срещу лицемерието на църквата, уааау, как са се сетили само! И още от миналата година се говори, че това щяло да е албумът на годината... я се успокойте.
- Undepth
2.5/10
0 Response for the "Knocked Loose - You Won't Go Before You're Supposed To"
Публикуване на коментар