ЖАНР: Industrial Metal
ОТ/Д: САЩ | 01.03.2024
ОТ/Д: САЩ | 01.03.2024
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~42 минути
ОТНЕМА: ~42 минути
Има едно неписано правило в комедията, че ако имаш гадна смешка, тя трябва да е поне толкова смешна, колкото е гадна. Ами ако имаше правило в метъла - да може да си позволиш силно политически ангажирани текстове, само ако музиката ти е адски добра? Е, тогава този албум нямаше да съществува. И това може би щеше да е добре за наследството на Ministry. А най-лошото е, че в албума има потенциал.
Окей, знам, че има болни фенове на Ministry, които само от носталгията към "Psalm 69" настръхват, затова казвам отсега - това ревю няма да е позитивно. И аз израснах с Ministry, но докато техния индъстриъл метъл беше релевантен и иновативен през 90-те, сега вече сме 20-те и чичо ви Ал не е напреднал много за тия 30+ години. Но нека започнем с доброто - за първи път от мнооого години насам чуваме албум на Ministry, записан от сработена група. Напредъкът е очевиден и на места можем да захапен онова усещане от "Psalm 69". Някои казват, че им напомня и за "Filth Pig", но не съм фен на въпросния албум, така че не мога да кажа дали има нещо такова (ама по-скоро няма). Рифовете са някои от най-добрите в последните няколко албума на Ministry и старите фенове може и да намерят нещичко тук.
И ето, супер, имаме пълна банда, но не съм сигурен, че това решава цялостния Ministry проблем. Не казвам, че след "The Last Sucker" няма добър материал (има!), но ако трябваше да избирам между това да си остана с добрите спомени и да слушам брътвежите на чичо ви Ал днес - няколкото готини парчета не си заслужават мъката.
В опит да компенсира своята нерелевантност и липса на креативност, чичо Ал от известно време насам прави повече политически коментар, отколкото музика. Да, обикновено не ми дреме, когато дадена група има някаква политическа или дори религиозна идея. В други случаи може да съм съгласен с посланието, но то няма никакво значение, защото музиката е шит. Skillet, например, може да са християни, а аз атеист, но ги обожавам. Посланията им са завоалирани и достигат перфектно до християнската аудитория, която ги разбира, без това да досажда на обикновения слушател. И в този баланс се крие креативността и изкуството!
При Ал Юргенсен няма нищо завоалирано. Чичо Ал е изплякал попарата и текстовете му звучат като постове във Facebook. Всичко е в един тежко политически ангажиран прав текст. "Goddamn White Trash", например, е песен за комично лошите бели в САЩ. "Aryan Embarassment" е друга песен за лошите бели. "New Religion" е песен за това как социалните медии са новата религия. Вярно, с 15-ина години закъснение го е осъзнал и чичо ви Ал, ама все пак. "Just Stop Oil" пък е песен в подкрепа на организацията "Just Stop Oil", която иска пълна забрана на нефтените продукти. И досущ както JSO реално повече пречат на екокаузата (доказано научно!) и отблъскват нейните привърженици, така и Ministry отблъскват феновете си с подобни албуми.
А ако си, да речем, на страната на Украйна във войната, това, че Ал казва "Слава Україні" в "Cult of Suffering" каква утеха ти носи? Ако да се съгласяват с моите политически виждания ми беше достатъчно, щях да слушам Pussy Riot и речите на Грета Тунберг. Но те, досущ като Ал в момента, по-скоро пречат на своите иначе правдиви каузи.
Ta, ако приложим правилото за гадния виц, този албум нямаше да мине цедката. Той е повече политически, отколкото музикантски. Това не е индъстриъл метъл с политически текстове, а политически текстове с индъстриъл метъл. И досущ като гаден виц, който е по-гаден, отколкото смешен, разчита повече на възмущението, отколкото на креативността.
- Testset
3/10
Всичките му песни на тоя приличат на тежка пародия, но не съм сигурен на какво.