Мотах се, мотах се и накрая изпуснах да видя Oomph! в оригиналния им състав. Това обаче не ми попречи да си резервирам билет за Прага, за да ги гледам на живо с новия им вокалист – Der Schulz от Unzucht. И ако не ви мързи да четете цял репортаж, нека го обобщя така: по-добре да видиш и изживееш Oomph! шоуто с Der Schulz, отколкото изобщо да няма шоу. Той се справи великолепно с новата си роля и отговорност, а за нас, феновете, остана само един мил спомен. За групите вечерите на живо идват и си отиват – един ден си тук, на следващия – там и забравяш. Но аз няма да забравя това свое пътешествие до Прага и този мой първи концерт на Oomph!
Обичам Прага и не знам как е възможно човек да се придвижва толкова лесно в този град. От хотела си в центъра до клуб Meet Factory на майната си, стигам с 1 минута ходене пеша до трамвайната спирка, 10-ина спирки и още 7-8 минути ходене до самия клуб. Той се намира на доста шано и крийпи място, но бях доволен, че концертът ще е там. През септември гледахме в него Poets of the Fall и звукът бе просто перфектен, такъв беше и този път (упс, spoiler alert). Влизам малко преди уречения час за отваряне на вратите и на входа има едва около 20 души. Чудя се защо са толкова малко, но не се оплаквам и се възползвам от възможността да се наредя най-отпред на оградата, като даже имах време и за една бира. 100 крони с чашата, връщат ти 50 като си върнеш чашата накрая, допълват ти я за 50. Това са под 4 лева за голям Pilsner Urquell в концертен бар. Тука кога последно пихте ХУБАВА наливна бира на концерт за 4 лева? И аз така, ама карай.
Стилът на групата е нещо като модерен метъл, но почти всяка песен има различно звучене и публиката изглежда объркана, защото няма "ключ", с който да разбере какво точно слуша. По някое време правят нещо като компилация от кавъри на Electric Callboy, събрани в една песен, с леко променени на места текстове, което съвсем обърква всички.
След една от песните, в която се пее "Wake Up", рандъм човек от публиката крещи неадекватно "Vi are veik ap!" (и продължава да го прави около 800 пъти след това, дори по време на сета на Oomph!, което беше доста дразнещо, но публиката го намираше за забавно). С последната си песен "Pride" обаче Böse Fuchs просто разцепват, тъй като им е най-тежката и агресивна. После всички от групата сами си прибират техниката и екипировката от сцената. Евала. Потенциалът е налице, само остава да разберем какво точно слушаме и ще е супер. Ако всичко е поне на нивото на "Pride" – ще има за какво да си говорим за в бъдеще.
Часът е точно 21:00 и на сцената се качват първо тур музикантите, а след това и трите главни действащи лица – Flux, Cr4p и новият вокалист на групата – Der Schulz. На всички в залата е ясно, че Der Schulz не е Dero, но не мисля и че някой очаква това от него. Всички го приемат радушно и има защо. Der Schulz е страшен пич, старае се много и подхожда много интелигентно към подготвения сетлист. Той улавя прекрасно автентичното Oomph! звучене, като едновременно лови до голяма степен тембъра на Dero, но прави изпълнението свое.
Cr4p и Flux сменят китари за различните парчета, но константата остава една и тя е, че звукът е адски добър. Няма и грам излишен джангър и можеш да усетиш коя китара е по-"крънчи", коя е за по-тежки композиции, личат си и различните настройки. Нямам нужда дори от концертните си тапи за уши, с които обикновено ходя и се наслаждавам на ясния звук с всяка нота.
Дружно пеем на "Sandmann" и всеобщо любимата "Gott ist ein Popstar", а в тежките "Gekreuzigt" и "Kein Liebeslied" разбираме, че Der Schulz може да пее и екстремни вокали. Очакваме да го прави повече в следващия албум на групата. "Wem die Stunde schlägt" от новия албум звучи адски яко на живо, а преди нея Der Schulz остава сам на сцената с китара в ръце, за да изпълни сам "Brennende Liebe". За кратко се връщаме и към чистата проба индъстриъл метъл от 90-те с "Mitten Ins Herz" (майко мила колко добре звучи на живо!), а веднага след нея всички полудяват на "Augen auf!" и броят до 10. Завършваме с бис, в който чуваме още две парчета – "Alles aus Liebe" и "Niemand". Всичко приключва след общо над два часа шоу и 23 песни, някъде към 23:00.
Глътвам още една бърза наливна бира, връщам си чашата срещу 50 крони и си тръгвам. Часът е 23:05 и имам да взема два трамвая до другия край на града. Чакам не повече от 5 минути за двата общо и се прибирам доволен. Чистият китарен тон още ми звучи в ушите, гледам си заснетите клипове и дори на тях звукът е супер добър. Можете да ги видите в highlights на страницата ни в Instagram.
А ако случайно се чудите дали да видите Oomph! на живо и се двоумите, защото ви липсва Деро – ми... и на мен ми липсва. Напълно разбирам феновете, които не могат да свикнат с Der Schulz – нормално е да ти е трудно да приемеш нов вокалист на любима група след 30 години със стария. Аз обаче съм щастлив, че успях да гледам Oomph! на живо в този състав, не само защото съм фен и на Unzucht (групата на Der Schulz), а и защото той се справи с трудната си задача.
01. Soll das Liebe sein?
02. Träumst Du
03. Richter und Henker
04. Labyrinth
05. Bis der Spiegel zerbricht
06. Mein Herz
07. Nur ein Mensch
08. Sandmann
09. Nichts wird mehr Gut
10. Gekreuzigt
11. Jede Reise hat ein Ende
12. Brennende Liebe
13. Wem die Stunde schlägt
14. Kein Liebeslied
15. Gott ist ein Popstar
16. Schrei nur Schrei
17. Der neue Gott
18. Kleinstadtboy
19. Das weisse Licht
20. Mitten ins Herz
21. Augen auf!
+
22. Alles aus Liebe
23. Niemand
Live клипове от събитието гледайте в highlights в нашия Instagram.
За пръв път виждам този сайт и не мога да повярвам че има репортаж от концерт на OOMPH. Щях да се разрева, човече. Завиждам ти благородно за цялото изживяване.