"Коя е първата песен на Poets of the Fall, която чухте?", пита от колоните тихичко гласът на Марко в препълнения клуб MeetFactory в Прага. Това е само един от поредицата въпроси, които той задава в специално разработен запис, за да настрои сетивата на публиката 10-ина минути преди концерта, част от турнето на групата по случай нейната 20-а годишнина. Интрото звучи като урок по медитация, а периодично Марко ни информира колко време остава до началото на шоуто. Spoiler alert: POTF са великолепни на живо, но за малко да не ги видим…
Въпреки всички странни усилия на мениджъра на групата да ни провали ходенето на концерта с месец и половина активно мотаене, накрая просто си купихме последните (буквално!) билети, хванахме самолета и ето ни в Прага за втори концерт там тази година. Запътваме се към MeetFactory като най-обикновени фенове. Клубът се намира в малко странна част на града, отвъд ЖП линии и порутени сгради. Точно преди да влезем започва да вали, но опашката се скъсява много бързо и влизаме преди да сме подгизнали.
Няма никаква проверка за каквото и да е, така че се ядосвам, че не съм си взел чадъра или дори гранaтoмета – и с двете нямаше кой да ме спре. Не се оплаквам де, предпочитам така, отколкото да вися под дъжда, докато охраната рови във всяка чанта. В самата концертна зала пък има само сцена и голям бар, но повече не е и нужно. Зареждаме се с Pilsner Urquell (на цена от 100 крони или около 8,32 лв.) и търпеливо чакаме да стане 20:30. Медитативното интро настройва всички на правилната вълна и ето, че точно в 20:30 Poets of the Fall излизат на сцената.
Poets of the Fall са група от друго измерение. Слушат ги предимно метъл фенове, макар че поетите далеч не правят метъл. Това, което правят… е поетична музикална магия. И в тази вечер тя започва с "Revelations" от актуалния им албум "Ghostlight" и "Locking Up the Sun" от култовия им "Carnival of Rust". Веднага става ясно едно – Poets of the Fall са адски точни на живо. Вокалите на Марко са абсолютно безупречни, а инструменталът е като от студиото. В началото вокалите малко се губят изпод инструментала, но с течение на шоуто нещата си идват на мястото. В по-лиричните моменти, като например в "Illusion and Dream", пък си проличава колко фантастично точен е Марко в своето пеене.
След "Temple of Thought" и добре разиграния с публиката инструментал "Rogue" идва време и за актуалния хит "Requiem For My Harlequin". Публиката очевидно вече я е научила много добре, макар да е от последния им албум. Но това е разбираемо – след 17 години слушане на тази група, аз също намирам тази песен за една от най-добрите им изобщо. Всички, вече не толкова изненадващо, пеят с марко и в припева на "Dreaming Wide Awake". Със средата на шоуто идва един от големите хитове на групата и мой личен техен фаворит – "My Dark Disquiet". Нямам идея кога съм научил песента наизуст, но Марко я пее досущ като в студийната версия и се раздава максимално на сцената.
Тук групата слиза от сцената за 20-минутна почивка. Това е нетипично, но е добре дошло, особено при липсата на подгряващи групи. Пък и знаем за това предварително и не сме изненадани. Така хората имат време да се освежат, да пийнат бира, да идат до тоалетна, да си купят тениска и прочие. От колоните пък Марко отново говори в медитативен стил за това колко е важно да се грижим едни за други, да сме готини и прочие, а на всеки 5 минути ни припомня след колко време се връщат на сцената.
Настроението в залата е такова, каквото не помня някога да съм виждал на който и да е концерт. Всички са усмихнати, позитивни и приятелски настроени. Няма пияни, няма грам напрежение. Зад мен група от чехи, украинци, руснаци, англичани и германци обсъждат на колко концерта от това турне смятат да отидат. Заговаряме се с възрастна двойка групита от Англия, които планират да хванат автобуса от Прага до Берлин и да гледат групата и там, а след това и в Англия. Използваме момента и се изместваме по-близо до сцената, където чехите не са толкова високи, колкото обикновено (доста по-висока нация от нас са).
След почивката Poets of the Fall се връщат на сцената, а Марко разказва история за това как се е изненадал, че в магазините му казват "díky" и мисли, че го обиждат, преди да разбере, че на чешки това значи "благодаря". По това време вече имаме чувството, че гледаме група приятели на сцената, а не финландски алт рок звезди. Сещаме се за това, когато Марко и китаристът Оли правят кратък акустичен сет с отдавна несвирените на живо балади "King of Fools" (от "Alexander Theatre Sessions") и "Sleep". Вдигаме оборотите с "Diamonds For Tears" и вече знаем, че до края на шоуто ни чакат само хитове. Подпалваме света с "Daze", която всички дружно пеят и си казваме късно довиждане с "Late Goodbye", като сме наясно, че след нея групата ще слезе за малко от сцената, за да я извикаме на бис.
На биса POTF сбъдват куп мечти, изпълнявайки "War", а с очите си виждам как Марко буквално настръхва, преди да запее припева ѝ. Прекрасно е да знаеш, че след толкова години пеене на дадена песен, един музикант може все още да изпитва толкова силна емоция от изпълнението. Следва задължителната "Lift" и разбира се – грандиозният финал с "Carnival of Rust", която май-май всички в залата знаят изцяло наизуст (и аз включително). Все пак песента е абсолютно феноменална, а с нея Poets of the Fall се изградиха като голямо име.
Припомням си въпроса на Марко от началото на това ревю. И да, влизам в клишето от хора, които са открили POTF именно с "Carnival of Rust", но си спомням много добре как някога, преди 17 години, си казах: "Бе много е леко т’ва" и си се чудя на тогавашния тру метъл акъл. През години няколко пъти преоткривах песента и всеки път се чудех какво не ми е било наред, за да не я обикна от първо слушане. И днес, след толкова много метъл в ушите, все още си я пускам периодично и се наслаждавам на всяка секунда от нея – точно както се насладих и на целия този концерт.
Тръгваме си доволни, усмихнати и почти невярващи, че най-сетне сме видели тази прекрасна банда на живо. Отиваме към трамвая с мисълта, че сме били на един перфектно премерен концерт, в който всичко си беше на мястото и недоволство не съществуваше. Хващаме си трамвая и се прибираме към претъпкания с туристи център и си взимаме хапване от "Bageterie Boulevard". Препсуваме шумно на български пияните туристи, които не уважават великолепния център на Прага, прибираме се и настроението още ни държи. Чудим се докога.
Пет дни по-късно, вече отдавна прибрани на родна земя, емоцията Poets of the Fall така и не ни напуска.
СЕТЛИСТ:
01. Revelations
02. Locking Up the Sun
03. Illusion & Dream
04. Temple of Thought
05. Rogue
06. Requiem for My Harlequin
07. Dreaming Wide Awake
08. My Dark Disquiet
09. King of Fools
10. Sleep
11. Diamonds for Tears
12. Daze
13. Late Goodbye
14. War
15. Lift
16. Carnival of Rust
0 Response for the "20 години есен и поезия: Poets of the Fall на живо в Прага"
Публикуване на коментар