То пък не може всички репортажи да са някакъв опит за феноменална журналистика, нали? Затова този репортаж е буквално кратък разказ за това на колко як хедлайнерски концерт на Ice Nine Kills бяхме. И да кажем две думи за това колко е яка Прага.
Ето и нас. Чакаме пред клуб SaSaZu в Прага, където се вие дълга, но много културно подредена опашка. С колегата си говорим на български, а някои хора около нас се чудят на глас дали не сме “zasraní Rusové”. Значи, по принцип моят чешки се изчерпва горе-долу с фразата “Ještě dvě piva, prosím!”, но не ми е трудно да си преведа какво е “засрани русове”. Особено пък когато в Прага подкрепата за Украйна и враждебността към Русия се вижда пределно ясно, гордо и навсякъде – по прозорците на частните домове, по автомобилите, по обществените сгради, по нашивките на хората. Затова с колегата от време на време споменаваме думата “български”, за да е ясно откъде сме. Хората си казват “Aha, bulhaři” и отново се връщат към ентусиазма си за това, което предстои да видят.
След тях са Lansdown от САЩ. Вокалистът им е доста нацепена батка и очаквам да ме убие от метълкор, но стилът на групата е по-скоро алт рок, а на места малко даже бие на кънтри рок. Нещо като Five Finger Death Punch, но с по-малко агресия и енергия. На места енергията на инструментала загатва за нещо по-екстремно, но вокалите продължават да са чисти и някак не си пасват с нищо. Съжалявам, но нещо на тия пичове не им се получава.
А това, което следва, е Ice Nine Kills. 30-минутният им сет в София през 2020-а хич не ми стигна, затова държах да ги видя като хедлайнъри. Сега обаче китаристът им не можа да се присъедини към тях на това турне и сетлистът им не беше много по-дълъг – някъде около час или 14 парчета, на които обаче тотално се смазахме.
Всичко започна с “Funeral Derangements”, но истинското начало на лудницата сякаш дойде с “Wurst Vacation”. Публиката в залата сякаш приемаше песента лично и всички дружно пееха текста наизуст от край до край и чак ми стана гадно, че аз не го знам наизуст. След “Hip To Be Scared” се отсрамих със знание на припева на великолепната “Ex-Mørtis”, а след това се канех да снимам видео по време на “IT Is the End”, но нямаше как да стане. Погото беше навсякъде, от малкото балконче висеше човек, хвърчеше вода, а Спенсър тичаше като луд по сцената с клоунската си маска.
Публиката вече крещи “One more song!” и Ice Nine Kills им я дават с “Welcome to Horrorwood”. Значи, може аз да не съм достатъчно метъл, но за пръв път виждам вокалиста на дадена група не просто да скача в публиката, а да ходи по-ръцете ѝ. Спенсър някак успя да запази баланс върху ръцете на хора от публиката, докато течеше брейкдауна на парчето, а той продължаваше да си крещи партиите, сякаш е здраво стъпил на сцената. Подобаващо епичен финал за такъв концерт.
Макар в мен да остана усещането, че има мегдан за още половин час материал, не можех да се оплача, особено имайки предвид положението с китариста на групата. Чух кажи-речи всички хитове на групата, попях с тях и най-сетне ги видях като хедлайнери. А след това си хванахме и двата необходими нам трамвая в полунощ без почти никакво чакане, защото градският транспорт в Прага е супер як, има го до късно и стига навсякъде. И изобщо – Прага е толкова як град, че възнамерявам да го посетя за още два концерта тази година. Ještě dvě piva, prosím!
СЕТЛИСТ:
01. Funeral Derangements
02. Wurst Vacation
03. Hip To Be Scared
04. Ex-Mørtis
05. IT Is the End
06. Communion of the Cursed
07. The American Nightmare
08. The Shower Scene
09. Assault & Batteries
10. A Grave Mistake
11. Savages
12. Farewell II Flesh
13. Stabbing in the Dark
БИС:
14. Opening Night... (Intro)
15. Welcome to Horrorwood
Тоя репортаж ме кара пак да ходя до Прага :D