ЖАНР: Industrial/Gothic Metal
ОТ/Д: Швеция | 05.05.2023
ОТ/Д: Швеция | 05.05.2023
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~40 минути
ОТНЕМА: ~40 минути
Бях изгубил надежда, че Deathstars ще издадат нещо ново. Честно казано, бях уплашен и че няма да са същите, че са остарели и прочие. Но вместо това те взеха, че издадоха един адски, ама адски добър албум, за който сега ще опитам да кажа няколко думи, макар и още под емоцията от слушането му по три пъти на ден.
Първите два сингъла "This Is" и "Midnight Party" се оказаха толкова добри, че направо не ми се вярваше. "This Is" е просто пиков Deathstars трак с директен индъстриъл метъл подход, а "Midnight Party" ме разби тотално и спокойно мога да обява песента за една от най-добрите на групата изобщо. Още тук обаче искам да отбележа две много важни неща. Първо - звукът е просто феноменално добър. Плътният и "хрупкав отвън, мек отвътре" китарен тон, кристално чистите барабани с плътни каси и балансираните електроники се съчетават във великолепен синхрон през целия албум. Вторият важен елемент, който искам да откроя, са акордните прогресии на рифовете, които определено не са типични. Не съм китарен специалист, но не си въобразявам - рифове с такива прогресии не съм чувал никога, но тук те сработват перфектно и ме карат да ги чакам всеки път и все не мога да им се наситя. Това важи с особена сила за "Midnight Party", но и за още няколко композиции из албума, които ще посоча изрично в течение на ревюто.
Стигаме до "Anti All", която има по-готик вайб, достатъчно динамично темпо и текст със запомнящи се алитерации - нещо, което като почитател на поезията много ми допада. Ако се заслушате и в клавишите и електрониките обещавам, че ще получите още по-запомнящо се изживяване и ще харесате песента още повече с второто слушане. "Everything Destroys You" също има готик дух, но и дълбоко електронно сърце. Припевът идва органично, забива се в главата още от първия път и звучи много хитово и мащабно.
В неочакван фаворит за мен се превърна "Between Volumes and Voids", където Deathstars още веднъж се заиграват с неочаквани, нестандартни акордни прогресии, към които човек лесно може да се пристрасти, а пианото и дамските вокали в припева са адски красиви. "Atomic Prayer" има готин среднотемпов инструментал, в който обаче зее странна дупка без вокали там, където сякаш трябва да ги има. "Blood For Miles" залага на по-директен подход и е много "класическа" Deathstars композиция", а "The Churches of Oil" идва малко прекалено бавна за моя вкус, но не бих я определил като "слаба".
На съвсем друго ниво обаче е "The Infrahuman Masterpiece", в която акордните прогресии някак вълшебно преливат от мрак към светлина и от зла агресия към епична мелодия. Всичко завършва с "Angel of Fortune and Crime", която е на финала, сякаш за да напомни, че този албум е перфектно миксиран и мастериран и че всеки инструмент в него е ясно откроим от останалите.
Между другото, изчетох 6-7 ревюта на английски, след като вече бях завършил основния си текст и се чудя аз ли съм сбъркан вече. Не знам какво са слушали колегите и дали някога са чували Deathstars, но вече имам чувството, че тия ревюта се пишат от ChatGPT. "Anti All" била за Евровизия, приличали на Fear Factory и Strapping Your Lad, имало 80-арски вайб, фънки ритми... какви ли не глупости изчетох. Така че... кажете и вие, аз ли съм сбъркал албума, какво се случва? Защото аз нищо подобно не чух. Просто 100% Deathstars в пикова форма, които без много шум и реклама издават жесток албум.
- Testset
8/10
Най-слабият албум на Deathstars, казвам го като фен. Никога не е било да слушам албума един път и втори път да не искам да го пусна.
Слушах го 3 пъти албума,за мен точно 3 песни се открояват останалите са просто ок.Сам по себе си албума е средна хубост ала 6,5/10,но ако тръгна да го сравнявам с предишните им творби то определено тази е най слабата им.