Този репортаж започваше по друг начин. Дори го постнах на страницата, но след това го прочетох и моментално го изтрих, защото буквално беше как съм отишъл на концерт на Sabaton, ама в друга държава. Пък не е като да не сме виждали Sabaton в България, нали? Още помня онзи първи път, когато подгряваха Hammerfall на 10 април 2009 г. в “Универсиада” и откраднаха шоуто. И така, 14 години по-късно ги гледах в друга държава. И се сетих, че има далеч по-интересен ъгъл, под който да разкажа тази история.
Подгряването за вечерта започна рано, когато, докато отивах към близкия супермаркет за евтин сандвич, видях поне 6 камиона на Sabaton да паркират пред Festhalle във Франкфурт. Денят се изниза бързо, взех си журналистическия пропуск и влетях в залата възможно най-бързо. На мърч щанда продават тениски по 40€ (безумно), между които една, изобразяваща Йоаким като скелет със слънчеви очила, две бири в ръка и надпис “Noch ein bier” (“Още една бира”). Дори не подозирам колко ще са впечатлени германците от това.
В залата всичко започна с Lordi, за които тотално бях забравил, че са част от турнето. Победителите в Евровизия изпълниха кратък сет, в който се опитаха да спечелят публиката със знания по немски. Една от шегите им проработи, но я повториха около 50 пъти, което малко досади. Здраве да е, не сме на комедийно шоу, за музика сме дошли. Lordi си изпълниха хитовете и след около 40 минути слязоха от сцената.
За Babymetal реших да се навра най-отпред. Така де, не всеки ден виждаме японски групи в Европа, камо ли японски kawaii метъл групи. Признавам – изживяването е сюрреалистично, защото Babymetal са като роботи – винаги в перфектен синхрон и сякаш абсолютно неуморни. Нямам идея как се пее, танцува и пази такава зумба хореография без да издъхнеш, но момичетата се справят като машини.
Докато чакам Sabaton, към мен с въпрос на немски се обръща младеж, здраво държащ оградата пред сцената. Извинявам му се, че не знам немски – майн дойч ист шайс. Той и неговите приятели с интерес се обръщат към мен, за да ме питат откъде съм. България. Учудени са, обяснявам, че съм журналист. Питам ги какво мислят германците за “Ghost Division” и “Primo Victoria”. Единодушни са, че тази част от историята им е срамна, но не могат да се чувстват виновни за грешките на предците си и искат да се наслаждават на музиката, не им пречи дори когато Sabaton пеят за подвизи срещу германската армия.
Момчето, което първо се обърна към мен с въпрос (каза да го наричам Ави, защото иначе името му е много дълго), се извинява за лошия си английски, но у тях се говорело само на арамейски. С почуда питам къде все още се говори този език. Обяснява, че родителите му са избягали от малко село в Сирия преди много години (той е роден в Германия), защото са асирийски християни и много държат да запазят арамейския език жив – наричат го езика на Господ.
Журналист съм все пак (наистина!) и започвам да ровя по-дълбоко – има ли все още близки в Сирия, какво се случва там, обяснявам му, че някога баща ми е работил там. Ави казва, че е имал близки допреди няколко години, но американски военни “по погрешка” убиват единия му вуйчо, а сирийски и руски военни убиват друг негов вуйчо му и изнасилват братовчедките му. Разговорът рязко става далеч по-тежък, отколкото съм очаквал да водя, докато чакам да видя Sabaton. Сам съм си виновен де, да се е*а и в журналиста.
Тук се включва друго момче от групичката, чието име дочувам като Амир – с Ави следват заедно химия в университета. Родителите му са от съседно село, но са мюсюлмани. Те смятат метъла за “шейтан музик” и му забраняват да слуша, но Амир смята, че метълът е по-добра религия от която и да е друга. Това е първият му метъл концерт, както и на Ави. Казвам им, че съм ги гледал вече 4-5 пъти и те са в шок. И двамата нямат търпение да видят Sabaton на живо, защото от тях научават толкова много за историята. “Sabaton правят музика за всички. Те говорят за история без да съдят, виждат човешката страна на нещата”, споделя ми Ави и няма как да не се съглася.
Трети човек от групичката им (по-късно представил се като Свен) се обръща към мен и казва: “15 000 души в залата и ти попадна точно на двамата араби”. Тримата се смеят, а Ави допълва: “Открояваме се сред морето от руси германци. Човекът е журналист, нарочно търси сензация и страдание”. Амир решава да си прави опасни шеги: “Ако има пиротехника и нещо се взриви – не съм аз”.
Между песните публиката нито веднъж не скандира името на групата, както сме свикнали в България (и според мен е доста яко, че го правим). Вместо това публиката вика “Noch ein bier!” и приканва музикантите да пият бири на екс. Йоаким го прави с охота, но барабанистът само отпива глътка и си печели бурните освирквания на публиката. Явно германците хич не си поплюват, когато става дума за бира.
Следват “Dreadnought” и “The Red Baron” с прословутия червен триплан на барон фон Рихтхофен. Любима песен, а солото на органа е просто жестоко. За “Father” на сцената се носи “отровен” газ, а за “The Attack of the Dead Men” човек от екипа раздава “окървавени” маски на хората на оградата. Всичко привидно приключва с “Christmas Truce”, която сякаш всички в залата знаят наизуст и са много горди от историята, защото все пак включва и германски войници. Над нас отново вали “сняг” и си свалям очилата, защото с тях не виждам нищо. Без тях в общи линии също не виждам нищо, така че не е фън, затова затварям очи, слушам музиката и изживявам момента. Не ми се снима сега, майната им на снимките за статията, и без това снимам с телефон и са шит. След малко отварям очи и виждам как Ави и Амир буквално реват от щастие. Мисля си как за мен наистина това е поредният концерт на Sabaton, но за тях е нещо много повече от това и как понякога можем да забравим колко специална може да е музиката.
Обещавам му, че няма.
И ето, че накрая се получи един по-различен репортаж. Получи се така, защото сякаш бях забравил колко значима може да бъде музиката на Sabaton (и метълът като цяло) за хората, които тепърва ги откриват и влизат в този метъл свят. За хората, за които това са първи метъл концерти. И че има хора, за които метъл музиката значи повече от религията и различията. И има защо да е така.
Много благодаря за страхотния репортаж и другите ревюта които също чета винаги с удоволствие.