ЖАНР: Melodic Death Metal
ОТ/Д: Швеция/САЩ | 10.02.2023
ОТ/Д: Швеция/САЩ | 10.02.2023
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~47 минути
ОТНЕМА: ~47 минути
Когато говорим за In Flames, отдавна нямаме предвид пионерите на шведския мелодет. Името на групата напоследък е по-скоро синоним на удобна комерсиализация, отколкото на иновативност. Всеки опит за нещо по-различно от посредственост е същински празник. "Foregone" е точно това - приятна изненада и ако не друго, поне нещо по-различно от албум, който ще изтриеш още след първото завъртане.
Акустично интро преминава в "State of Slow Decay“ - безупречно съчетание на старошколски звук и мелодичност със зарибяващи припеви и препратки към ерата "Clayman". Песента е всичко, което искаме да чуем от In Flames в наши дни и прокарва надежда, че шведите (макар че вече групата има повече американци, отколкото шведи, бел. ред.) са си спомнили как се пише добра музика. Лирическата тема е здраво вплетена в целия албум, вдъхновен от негативите, натрупани през пандемичните години и текущото взривоопасно световно положение. В динамични парчета като "Meet Your Maker", "Foregone pt. 1" и "The Great Deceiver" групата звучи като от алтернативна вселена, в която последното десетилетие на разочароващи записи никога не се е случвало.
За това допринасят най-вече китарните хармонии и сола на Крис Бродерик (ex Megadeth/Jag Panzer) и Бьорн Гелоте. Тандемът изгражда стабилна основа за вокалите на Андерс, който е в завидна форма и компенсира голяма част от безличния материал в албума. Хауърд Бенсън (My Chemical Romance, Three Days Grace) също си е взел бележки след критиката на продукцията на "I, The Mask", в резултат на което "Foregone" звучи далеч по-адекватно.
Колкото и впечатляващо да е привидното завръщане, In Flames все пак не успяват да излязат напълно изпод сянката на модерния си каталог. "Cynosure" не допринася с нищо смислено, а "Foregone pt. 2" звучи като пълнеж на фона на първата част. "Bleeding Out" и баладата "Pure Light of Mind" бледнеят на фона на гореспоменатите резачки и химновия груув на "In the Dark".
Щетите, нанесени върху слуха на олд скул феновете на In Flames след поредица издевателства, няма как да се заличат с лека ръка. В защита на "Foregone" работят мостът към някои любими моменти от миналото и успешно напипаният класически заряд, считан някога за запазен знак на групата. Тепърва ще видим дали групата ще се възползва от този спасителнен пояс или "Foregone" ще се окаже просто изключение от правилото.
- Andariel
6.5/10
Добре казано! Честит нов автор с готино име. ;) Стискаме палци да се съвземат. Не мисля, че някой ще върне поне още един силен албум от тях.
Важното е, че продължават, разпознаваеми са, а дали ще направят нов "A Sense of Purpose"(моят предпочитан), само времето ще покаже.
Албумите им до clayman са вечни класики, след тях пак имат силни и не толкова силни попадения ( примерно come clarity,според мен им е най-добрия от новия им стил ). Ама след него изплискаха легена мн здраво, буламач след буламач . Този новия им е най-поносимия албум от 10на години