ЖАНР: Melodic Symphonic Metal
ОТ/Д: Холандия | 10.02.2023
ОТ/Д: Холандия | 10.02.2023
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~48 минути
ОТНЕМА: ~48 минути
На Delain им беше време за промяна. Нещо не беше наред в тази група от доста време насам и накрая се стигна до раздяла с вокалистката Шарлоте Веселс. Честно си казвам - не си представях как Delain ще продължат без нея, тъй като гласът ѝ е твърде специфичен, а и тя се наложи като лице на групата в продължение на много години. След това обаче чух соловия ѝ проект, изгледах няколко интервюта с нея и... Шарлоте определно не изглежда добре психически. Надявам се раздялата с Delain да повлияе добре на менталното ѝ здраве, но толкова за нея - зад микрофона дойде румънската вокалистка Диана Леа и резултатът е неочаквано добър.
Да го кажем така - "Dark Waters" не започва особено убедително. "Hideaway Paradise" и "The Quest & The Curse" не са лоши парчета, но буквално могат да служат само за представяне на новта фронтдама. В този ред на мисли, албумът започва там, където свършва "старият" Delain - без енергия и някакъв очевиден хъс. Реално ми се струва, че албумът започва чак с "Beneath", която е просто 110% Delain. Някъде на този трак вече прежалих Шарлоте и осъзнах, че Диана е феноменално добър избор за нейна заместничка.
С напредването на албума се зачудих да не би групата нарочно да е обърнала пирамидата и съвсем съзнателно да започва с най-слабата песен в албума и да засилва нивото с всяка следваща. Не знам дали е имало наистина подобна идея, но е факт, че най-силните композиции в албума са в края му. Само вижте каква поредица има там! Започва се с тоталния евроденс метъл хит "Moth to a Flame" (някак в духа на Amaranthe, E-Type и ABBA), следван от мелодичната и зарибяваща "Queen of Shadow", където искрено препоръчвам да се вслушате в електрониката на заден план, за да преоткриете парчето и да си напълните душата. Изненадите продължават с "Invictus", където се включва и добрият стар познайник на групата - Марко Хиетала. Неговата соло част обаче сякаш не е толкова впечатляваща колкото великолепно разгръщащите се куплети, пълни с жестоки поддържащи вокални хармонии. Песента завършва донякъде като парче на Sabaton с епични бойни напеви. За финал идва и "Underland", в която оркестрациите и хоровите вокали се грижат да имаме епичен финал, а простичкият, но убийствен риф на 3:39 помита всичко с неочаквана за Delain агресия.
Ако целият албум беше на това ниво, щях да се замисля дали да не му дам много, ама много висока оценка. Колкото и да го слушам обаче, не мога да не призная, че нещо в него ми липсва. Чак ми е гадно, защото исках да го харесам повече и защото смятам, че Delain заслужават, особено след голямата промяна в състава. Средната част на албума обаче сякаш се забравя твърде бързо, дори когато говорим за мнгоо добре построени парчета като "The Cold". Като добавим и не толкова убедителното начало, чак започвам да се чудя защо най-добрите композиции в албума не са разпределени по-равномерно в него, а са оставени една до друга в края. Може би усещането щеше да е друго, знам ли.
Засега обаче - това е положението. Delain имат нова вокалистка, тя се справя, а гласът ѝ хем напомня на места за този на Шарлоте, хем дава нов облик на звученето на Delain. Най-важното - Диана Леа пасва чудесно в обстановката. Остава да видим как ще се справи в следващия албум.
- Testset
7/10
0 Response for the "Delain - Dark Waters"
Публикуване на коментар