ЖАНР: Modern/Pop Metal/Electronic
ОТ/Д: Германия | 16.09.2022
ОТ/Д: Германия | 16.09.2022
ЛЕЙБЪЛ: Century Media
ОТНЕМА: ~30 минути
ОТНЕМА: ~30 минути
Първо да адресираме слона в стаята - Eskimo Callboy вече се казват Electric Callboy. И макар лично аз да намирам смяната на името за ненужна - решението си е тяхно. Разбирам и притесненията им - няма как да рискуват да бъдат кенсълнати точно в пика на кариерата си. Целият wokeness ми дойде в повече, но след месец-два мрънкане започнах да се дразня колко много всъщност им отива и новото име. Пък и са с нов вокалист (Нико Саллах, някога от To The Rats And Wolves) спрямо последния си албум, така че мисля драмата около името за все по-ненужна. Поддадоха се на мрънканията на тримата човека, обидено от думата "eskimo" (нито един от които акшуъл ескимос), здраве да е. Важна ми е музиката. И не, цветовете до името им не са LGBT флаг.
А тя, хора, е най-свежият възможен полъх на съвременната сцена. И нарочно не казвам "метъл сцена", макар че Electric Callboy все още са си предимно метъл група. В "Tekkno" обаче има индъстриъл метъл, ню метъл, метълкор, техно, поп, денс, диско, поп-пънк, алтърнатив, рап, деткор, дойче шлагер, хардстайл, транс - каквото ви душа иска (и не иска)! Уви, по някаква причина в албума не присъстват мега хитът "Hypa Hypa" и синглите "Hate/Love" и "MC Thunder II", които явно ще останат само част от ЕР-то "Hypa Hypa". Срамота.
Затова да се фокусираме върху това, което го има. Всичко започва с надъхващата "Pump It", която групата неуспешно опита да изпрати на Евровизия. Парчето не е най-силното на ЕС, тъй като залага на много проста формула с типично аеробик-диско, редуващо се с тежки пасажи и завършващо рязко и някак преждевременно с метълкорски брейкдаун. Виж, "We Got the Moves" е друга работа - може би най-добрата песен в цялата кариера на групата! Стилът е нещо средно между индъстриъл и ню метъл в основата си, припевът е мега мелодичен и моментално запяващ се, а брейкдаунът идва под формата на тотална хардстайл лудница, която само като гледам на живо и ми изглежда като най-якото нещо, което би могло да се случи на концерт. Финалът пък е много, много NDH-арски (да не кажа Rammstein-ски) и не мога да не съм доволен от това.
Във "Fuckboi" ЕС леко преписват от A Day To Remember, тъй като парчето е тотален поп-пънк с тежки китари и малко крясъци на много заден план. Не мога да кажа, че съм фен и на гостуващите в песента Conquer Divide (изцяло дамска група от САЩ), но днес докато тренирах се усетих как си пея припева, при това без да съм слушал песента от поне 2 седмици, така че явно ми харесва, колкото и да се правя на много голям метълист. Големите метълисти може би няма да са доволни и от "Spaceman", в която сериозна роля в куплетите има германският рапър Finch. Парчето обаче предразполага към адски много куфеене и адски мноо пеене заради забиващия се в мозъка феноменален припев.
Дотук обаче всички знаеха за тези песни, тъй като всички бяха пуснали като сингли. Останаха 6 композиции, за който досега не знаехме нищо. Но аз вече знам. Истинската новост дойде за мен с "Mindreader", която напомня на нещо средно между "Pump It", "Hate/Love" и песен на Поли Генова. Знам, че звучи налудничаво, но един приятел го каза и оттогава не мога да чуя припева по друг начин, освен като изпят от Поли Генова. Остатъкът от песента е здрава и енергична смесица от електроника и метълкор, на която просто не можеш да седиш мирно. Следва "Arrow of Love", която започва директно с мелодичен, почти поп припев, преминава в агресивен куплет с ниско настроени китари и отново се връща към хитовия припев. Ако бяха пуснали и тази песен като сингъл - щяха да пожънат още по-голям успех, отколкото с "Pump It", сигурен съм, парчето си е тотален хит.
"Parasite" започва като песен на Bomfunk MCs с електронни бийтове, рязко завива към метъл куплети и след това още по-рязко се превръща в сериозен алтърнатив/индъстриъл метъл трак. След кратко електронно нагряване двете каси водят към зверски грухтеж и очакван финал с това, което май-май служи за припев. Постройката е странничка, признавам. Стигаме до "Tekkno Train", чието начало сякаш нарочно напомня за "The Bad Touch" на Bloodhound Gang. Припевът е в духа на 90-арския евроденс и диско, а брейкдаунът помита всичко с тежки китари и зверски ревове, като е възможно част от тях да казват "tcho tcho tcho tcho tcho tcho tcho". Може да го казват, може и да не го, вие преценете дали да ми се доверите.
Запътваме се към финала с най-wtf песента на годината във всички стилове: "Hurrikan". Не, това не е авто-кавър на тяхната "Hurricane". Това е песен, която в продължение на минута е чист и неподправен дойче шлагер. Когато я слушах за пръв път, се чудех какво се случва и дали наистина не са направили цялата такава песен ей тъй, за майтапа. След минута обаче песента се превръща в брутален slam деткор и около половин минута по-късно всичко свършва. Това е, 100 секунди, които е трудно да повярваш, че са се случили. Остава само закриващата "Neon", която може да се каже, че влиза в графата "сериозни" песни на EC. Стилът тук е по-скоро алтърнатив рок, няма екстремни вокали, няма брейкдауни, няма изненади, няма хумор - просто Нико показва диапазон.
До последно се чудех дали да не дам на този албум пълна 10-ка, но ме отказаха само няколко неща. Първо - липсата на "Hypa Hypa", "MC Thunder II" и "Hate/Love", без които се губи част от хитовата мощ на новите Electric Callboy и ключовата връзка с Eskimo Callboy. Губят се и едни минути, без които "Tekkno" остава едва половин час дълъг, което е адски малко за албум, да му е*а майката. И никога не бих дал на 30-минутен албум толкова висока оценка, само че...
... EC са най-свежото нещо, което можеш да чуеш през 2022 г. Не че нещо, ама ми се струва, че много групи вече правят едно и също. Къде ти, даже поп-метъл бандите взеха да звучат еднакво, а уж беше сравнително нова ниша това. И не казвам, че в типичните неща има нещо лошо, напротив, но светът (и най-вече метъл жанрът) има нужда от Electric Callboy повече от всякога. Без да се взимат насериозно, без да ги е грижа и на 1% за стиловите граници, те с огромен професионализъм правят парти метъл за свободни хора, които не ги е срам да си признаят, че могат да слушат повече от един стил. Уважавам това. И нямам търпение да съм част от това, когато ги видя на живо догодина.
P.S. Бившият им вокалист Sushi сформира доста успешната банда Ghostkid, а настоящият барабанист на Electric Callboy спечели германското издание на "The Bachelorette" (обратното на "Ергенът", може би "Момата" на български?) през 2017 г.
- Testset
9/10
0 Response for the "Electric Callboy - Tekkno"
Публикуване на коментар