ЖАНР: Power Metal
ОТ/Д: Германия | 02.09.2022
ОТ/Д: Германия | 02.09.2022
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~51 минути
ОТНЕМА: ~51 минути
Сигурно ще прозвучи като кощунство, но някъде от онзи странен симфо албум насам си мислех, че с Blind Guardian е свършено. Ханзи не става по-млад, изглеждаше ми уморен и не си представях, че тази група вече е способна да ме изненада и че ще си останем само с добрите спомени от 90-те и ще си помахаме за сбогом скоро. Наистина не ми се искаше да видя как една от култовите пауър метъл групи на 90-те започва да прави някакви много тъжни албуми от сорта на "Nostradamus" на Judas Priest. Но, ако щете вярвайте, щом видях тази обложка, знаех, че няма да остана разочарован. Няма как да имаш такава яка обложка и зад нея да няма нещо масивно.
И какво се оказа? "The God Machine" е един от най-добрите албуми на Blind Guardian изобщо! Знам, звучи гръмко, особено след като съм го слушал само седмица, но това ми се струва не само като субективна, но и обективна истина. Blind Guardian никога не са имали толкова кристално чиста продукция, като са запазили на 100% и класическото, вечно разпознаваемо свое звучене от 90-те. Не мога дори да си представя какво повече би могъл да очаква някой от тях.
Още от откриващата "Deliver Us From Evil" чуваме Blind Guardian във възможно най-добрия им вид - скоростни, мелодични, епични и с много хорови напеви в бекграунда. Същото важи и за агресивната "Damnation", а "Secrets of the American Gods" сваля темпото и залага на една идея повече оркестрации, епичност и леки прог вметки в продължение на близо 7 минути и половина. Следва "Violent Shadows", където трашърските рифове дават далечен Slayer вайб още в самото начало, а припевът е най-гардиънският възможен на света.
"Life Beyond the Spheres" започва бавно, електронно и потайно, сякаш ще започва надъхващ алтърнатив метъл трак. Реално обаче парчето се развива много постепенно и полека надгражда в продължение на 6 минути. Определено тук се чува по-модерна страна на групата. В контраст идва "Architects of Doom", която напомня за съвсем ранните неща на Guardian (особено с това великолепно късно 80-арско соло) - но все така с продължителност над 6 минути.
Задължителната балада носи името "Let It Be No More", като не мога да кажа, че съм във възторг от нея, но виж, следващата "Blood of the Elves" е друга работа! Отново се връщаме към най-добрите години на групата - с много скорост, агресия, напеви, сола и бомбастични припеви. За финал остава само близо 7-минутната "Destiny", която ме хвана неподготвен. Да, определено не бях готов Blind Guardian да звучат смътно като 70-арска прог рок банда, докато в същото време изливат отгоре кофи епичен класически пауър метъл. И след 4 слушания не съм 100% сигурен какво точно се случва в тази песен и дори не знам дали я харесвам, нооо албумът вече излезе (днес) и няма време за още мислене.
Като цяло в албума се дочува доста "Somewhere Far Beyond" и доста "Nightfall in Middle-Earth", но напоследък вече не съм толкова навътре с Blind Guardian, така че ми приемайте думите с лъжичка сол. Всъщност, това важи за всички сравнения, които правя в това ревю, тъй като не се имам за гардиън експерт, а техните фенове по принцип са дълбоко отдадени. Та така. Ех, а само ако видеата им бяха малко по-интересни... не че това влиза в оценката на албума де.
- Testset
9/10
Албума не е лош, но му липсва типичния за Blind Guardian "химн" - песен която да почнеш да си тананикаш след първото изслушване, и да остане в паметта ти с години - а такава имат във всички предишни албуми. На първо,второ и десето слушане - не съм сигурен до каква степен ми харесва.