ЖАНР: Melodic Death Metal
ОТ/Д: Швеция | 19.08.2022
ОТ/Д: Швеция | 19.08.2022
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~65 минути
ОТНЕМА: ~65 минути
С годините Soilwork правят все по-авангардна и дори... артистично изваяна (баси определението) музика, излизаща далеч отвъд рамките на традиционния мелодет. Вече даже ми е трудно да нарека стила им така. Това не е нов феномен, разбира се - те от доста години правят неща, които биха объркали феновете ми до към 2005 или дори 2008 година.
В никакъв случай не казвам, че това, което правят, не е добро, даже напротив. В групата има феноменални музиканти, които творят великолепни, излизащи извън калъпа композиции, а за това се иска огромно майсторство. На всичко отгоре, Soilwork не се скръндзят и дават МНОГО материал за слушане в албумите си - в случая дори повече от час.
Но... на мен ми липсват старите Soilwork. С риск да прозвуча като вечно недоволните чичаци, за които In Flames са добри само в "The Jester Race" и "Whoracle", усещам как скоро ще започна да рева за "Natural Born Chaos", "Figure Number Five" и "Stabbing the Drama". Как да го опиша? "Övergivenheten" е страхотно изпипан албум, ама... разликата е като да искаш шоколадова торта, но вместо нея да получиш много яко изпипана ванилова торта. Пак е вкусна, пак ще я изям, пак ще съм впечатлен, ама не ми се ядеше точно тя.
Няма да правя и track-by-track ревю, не. Просто ще кажа, че "Övergivenheten" е чиста проба изкуство, което обаче не е за всеки, като до голяма степен това важи и за пишещия тия редове. Сериозно, искрено съм впечатлен от музикантското майсторство на хората, записали този албум. Бьорн пък е абсолютно великолепен вокалист, който на живо звучи като в студиото. Вярно, тук чистите вокали са горе-долу 5:1 спрямо екстремните, но даже това не ми е проблем. Проблемът ми е в това, че няма достатъчно "куки" като припева в заглавния трак или като в "Is It In Your Darkness" (моят личен фаворит в албума). Не е като да няма и екстремни моменти и бласт бийтове като в "This Godless Universe", но именно това парче ме накара да се зачудя - къде са тия грууви рифове като този, започващ на 3:24? И защо се появява веднъж и изчезва в нищото? Защо иначе директната и зарибяваща "Death, I Hear You Calling" с тоя ми ти як риф не избухва с нещо по-мащабно, а оставя толкова много насъбрана енергия?
Ето, "Dreams of Nowhere" спокойно можеше да е сингъл, защото хем е скоростна, хем има хубав припев, яки куплети... но няма хъс. Чак не вярвам на Бьорн, че му се пее точон тая песен. Същото звучи и за "Harvest Spine". И знаете ли какво никога не успява да се върже добре? Бласт бийотве с чисти вокали отгоре. Харесвам контрасти всякакви, но този не сработа, а Soilwork доят тая крава поне от "The Living Infinite" насам. Не се получават добре и в закриващата "On the Wings of a Goddess / Through Flaming Sheets of Rain". За тия 7 минути и половина си харесах само мрачния и мръснишки пасаж, продължил някъде между 3-тата и 4-тата минута, където се сетих, че тази група все пак има и клавирист.
С две думи - на Soilwork им е време за малко ренесанс. Разбрахме, че ги бива във висшето изкуство и това е супер, но имаме нужда и от нещо за нас, в обикновеното мелодет простолюдие. Иначе, обективно не мога да дам на албума ниска оценка. Субективно - вероятно ще съм му се наситил още преди да излезе и трудно ще посегна към повече от две песни от него. Но обективно наистина е впечатляваща творба. Както е казал поетът - всеки сам си преценя.
- Testset
7/10
0 Response for the "Soilwork - Övergivenheten"
Публикуване на коментар