ЖАНР: Groove/Thrash/NWOAHM
ОТ/Д: САЩ | 26.08.2022
ОТ/Д: САЩ | 26.08.2022
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~59 минути
ОТНЕМА: ~59 минути
След "Catharsis" мислех, че с Machine Head е свършено. Роб Флин беше решил да е social justice warrior и да се изтропа върху името на Machine Head с въпросния анти-Тръмп албум. Не ме разбирайте погрешно - и тук не сме фенове на Тръмп, но "Catharsis" беше по-неприятен за слушане, дори отколкото Тръмп бе неприятен за гледане. Та, бях решил, че Machine Head ще станат някаква хипи шит група от сорта на Minsitry (където чичо Ал съвсем изтрещя), но ето, че "Of Kingdom and Crown" ме опроверга.
Признавам - не бях слушал дори синглите, преди да чуя целия албум. Беше ме страх, че пак ще ми се дава крайноляв соушъл джъстис акъл, а изобщо не ми беше до това. Албумът се оказа концептуален и вдъхновен от анимето "Attack on Titan" (ако има едно аниме, което си заслужава да гледа човек - това е то). Окей, давам му шанс. И останах приятно изненадан. Machine head отново са се променили, но не само спрямо лайняния "Catharsis", но и спрямо предишните си албум. "Of Kingdom and Crown" съчетава груув, мелодет, траш, метълкор и NWOAHM по изключителен начин и имам чувството, че слушам няколко различни групи наведнъж. Представете си го така, сякаш Machine Head са влезли в комбина с Trivium, Pantera, Chimaira, Slipknot, Soilwork и модерните Parkway Drive.
Всичко започва с над 10-минутната "Slaughter the Martyr", чиито първи 3 минути преминават бавно и акустично, а после парчето избухва в доста Trivium-ски стил. Чисти вокали и мелодични пасажи се редуват с агресивен груув в духа на Pantera, хвърчат разни сола - и тия 1- минути минават неусетно. "Chøke øn the Ashes of Yøur Hate" си е чиста проба агресивен траш, а "Becøme the Firestørm" прилича на песен, писана от Soilwork, но с брейкдаун, писан от Parkway Drive и соло, писано от Trivium.
"My Hands Are Empty" е епичен трак с много мелодични напеви, сякаш за миг слушам We Came As Romans в припевите. "Unhalløwed" пък залага в припевите си на мелодичната красота на пост-хардкор бандите отпреди 10 години, но рязко избухва в 80-арски траш със сола след средата си, а на 4:27 идва един пасаж, достоен по-скоро за The Offspring като мелодия. И това го казвам в много добрия смисъл. Отново смръщваме вежди покрай мачкащия риф на "Kill Thy Enemies", в която се дочува една далечна Chimaira. Уви, Роб отново мрънкя някакви кринджави приказки за "бяла привилегия" и фашисти - и така близо 6 минути не се случва нищо особено. "Nø Gøds, Nø Masters" също не изненадва особено и е доста директен и даже малко посредствен трак, но следващата "Bløødshøt" компенсира с траш/пънк енергия и скорост. В "Røtten" има един доста приятен дет метъл момент, но горе-долу това беше и песента, в която осъзнах, че втората половина на албума е доста по-неизпипана от първата.
Ако изключим закриващата и много епична и мелодична "Arrøws in Wørds Frøm the Sky", втората половина на "Of Kingdom And Crown" наистина не предлага кой знае какво. на траковете от 7 до 12 им липсва мисълта, очевидно вложена в песните до този момент. Липсват контрастите между мелодия и агресия, готините сола, изненадите, разнообразието от повхати и елементи. Усещането е, че Роб се опитва да ни пробута някакви стари огризки, колкото албумът да стане 1 час.
Въпреки това държа на първоначалните си впечатления, че албумът е добър като цяло. Ако целият беше такъв, какъвто е до средата си (+ финалния трак), вероятно щях да споделя ентусиазма на повечето колеги журналя, които засипват "Of Kingdom and Crown" с максимални оценки. Но засега не мога да си изкривя душата и ще рискувам един ден да кажат "Глейте ги тия паляци от ТМВ, дали са толкова ниска оценка на тая класика". Но пък погледнете го така - всичко е по-добре от "Catharsis".
- Testset
7.5/10
0 Response for the "Machine Head - Øf Kingdøm And Crøwn"
Публикуване на коментар