Българската песен за Евровизия включваше хубаво китарно соло и едно голямо име - Рони Ромеро от Rainbow. Само като спомене човек Rainbow и вниманието се приковава. Но идва и въпросът - то това сега Rainbow ли е? Групата не е издавала студиен албум от 1995-а насам. И дори тoгава вокалист определено не беше Рони Ромеро (който тогава е бил на... 14?). Така че да си кажем истината - никой не се вълнува от името на Рони Ромеро и 99 от 100 човека на улицата нямаше да знаят кой е той преди да излезе песента. Сега може би трима от 100 ще знаят. Така че полека със сравненията с Rainbow и гръмките заглавия от типа “Вокалистът на Rainbow пее за България!”.
Има едно нещо, наречено "вехт чичовски рок" и Intelligent Music Project перфектно символизира това определение. Няма лошо да ти харесва - но трябва да знаеш и че няма как това да се хареса на масова публика. То не е лошо само по себе си, но не е изненада. Музика, която няма да спреш, ако ти пуснат по радиото, ама само това. А ако си по-навътре с метъл лейбълите ще се сетиш, че под крилото на AFM (например) има купища такива групи, свирещи вехт чичовски хард рок в опит да приличат на големите имена в жанра. Подобна музика се прави от доста скъсали с реалността, изпаднали в творческа стагнация творци, предимно лежащи на стари лаври.
Нищо против хард рока! Вярно, често се бъзикаме с него, но не с гигантите в жанра, а със съвременните групи, които го правят. Никой не търси новите Deep Purple и никой не търси новите Rainbow. Все едно сега някой да направи статуя, силно приличаща на статуята на Давид на Микеланджело, какъв е смисълът? Статуята на Давид вече я има, перфектна е, светът няма нужда от втора такава. Да, нужен е много талант и упорит труд, ама кой ще се впечатли наистина? “Браво, много сте добри, много яка статуя, много яко китарно соло”. И толкоз.
Intelligent Music Project, напук на грандоманското си име, създадоха възможно най-generic рок парчето на света. Уж големи музиканти, пък на кръчмарско ниво. Песента прилича на онези, които се свалят royalty-free от различни сайтове. Подобен трак със заглавие “generic hard rock” звучи горе-долу по същия начин. В песента няма ”кука”, няма енергия, няма изненада, няма… нищо. Овехтели, изхабени, отдавна забравени формули, по които няма какво повече да се направи. Все едно да играеш футбол на бавното ниво отпреди 40 години - никой няма да те вземе насериозно. Не знам какви сравнения още да направя, за да дам на IMP храна за размисъл, че "така не става вече". Или си в крак с времето, или правиш рок естрада, която толкова прилича на 100 неща отпреди 40 години, че накрая май на нищо не прилича.
И пак Стунджи, братче, който вече прави три опита на Евровизия и не разбира, че няма да стане с него. Вика, че и 10 пъти щял да пробва, ако трябва. Мерси, Стунджи, няма нужда. Лупай тъпана на събора в Елин Пелин, свири по кръчмите и спри да си на всяка манджа мерудия, моля те. Талантлив си, професионалист си, супер добър си, но не си измислил нищо оригинално в цялата си кариера. Същото важи за повечето лежащи на стари лаври "БГ рок легенди", дето имат по една известна (само на родна земя) песен от 1989-а и лежат на тая кълка цял живот.
А най-лесно е, разбира се, да обвиним и самия конкурс, политическата коректност и геополитиката. И преди сме писали за Евровизия и това, че там редовно печели политическата коректност в най-натрапения ѝ и досаден възможен вид. Ако четете коментари из нета, там ще видите “To e qsno, za6toto okraincite trqbva da spe4elqt”. Нищо чудно и това да се случи, макар че тази криворазбрана подкрепа изобщо няма да е в услуга на иначе правдивата украинска кауза. Украйна има нужда от средства за защита срещу кремълското джудже, а не от съжаление и милост на Евровизия. Насилената подкрепа за тях на конкурса би изглеждала като тъжно селфи с боткосови джуки на фона на разрушени сгради, ама това е друга тема. И далеч не е причината IMT да отпаднат безславно още в първи кръг. Така че нека признаем:
Да, Евровизия е геополитически ориентиран конкурс.
Да, 90% от музиката на конкурса е скапана.
Да, политкоректността е адски дразнеща.
Да, възможно е да има криворазбрана (и дори вредна) подкрепа за песента на Украйна.
Да, българската песен беше по-добра от исландското и португалското недоразумение.
Но не, нито едно от тези неща не е оправдание за скъсаната връзка с реалността на българските участници.
P.S. Стискаме палци на The Rasmus.
Силно се надявах Германия да избере Eskimo Callboy. Но не. Хората избиращи участниците са тотално неадекватни, и това не е само тук. Така че изобщо не гледам.
Много точен коментар в материала. Напълно съм съгласен.
Много добре казано и подредено. Вярвам, че ще стигне до таргета в правилния смисъл, но вече дали ще бъде разбрано зависи от други фактори. Ако трябва да съм искрен, предвид финалния продукт -- или тук продукцията държи яко веригите, или капацитета не би позволил вникване. Но това не променя статуквото.