ЖАНР: Symphonic Death Metal
ОТ/Д: Гърция | 20.05.2022
ОТ/Д: Гърция | 20.05.2022
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~39 минути
ОТНЕМА: ~39 минути
Преди години бях на турне с "Комиците", а музикални изпълнители за цялото турне бяха Деси Добрева и още някакви хорица. В автобуса някой извади буркан с маслини и попита Деси Добрева дали иска. Тя си взе 2-3 и каза: "Оф, много обичам маслини бе, да му *** майката!".
Защо разказвам всичко това, особено като нямам доказателства за случката? Пък и кой ще повярва, че ефирната фолклорна изпълнителка е способна изобщо да изрече подобни думи? Не го казвам за "жълтина", а защото... много обичам симфоничен дет метъл бе, да му е*а майката! А маслините някак се връзват с Гърция, откъдето идват Septicflesh.
"Modern Primitive" е точно това, което очаквах от Speticflesh. В случая липсата на изненади е добре дошла, тъй като групата от известно време е във вихъра си и почти не прави грешни стъпки. Мрачното пустинното начало на "The Collector" задава настроението перфектно и 40 секунди по-късно избухва с опустошителна сила, мощни рифове и навъсени оркестрации в ниските регистри. Познатият вече сингъл "Hierophant" продължава в същия дух - с дълбоки ревове от Спирос, но и с една идея повече чисто пеене от Сотирис. Другият сингъл "Neuromancer" следва сходна формула, но удря с доста по-директни и осезаемо по-тежки рифове и ритъм, а басът бумти отчетливо и носи усещане за истински добър мастеринг.
"Coming Storm" пък е истинска мечта за симфо дет метъл фена - скоростни бластове, ниски оркестрации, резки спирания и затишия и още по-резки и експлозивни продължения. С "A Desert Throne" обаче минах през доста емоции. Началото не ме впечатли моментално, но около минута и половина след началото в песента се вклини един абсолютно убийствен риф, към който се връщах още много пъти след това. Личният ми фаворит в албума обаче несъмнено е "Psychohistory". Смазващият насечен риф, изведеният на преден план бас и снижените тонално оркестрации и брас ме накараха да искам обърна офисното си бюро на мига.
Нарочно оставих встрани композиции като "Self Eater", "Modern Primitives" и финалната "A Dreadful Muse", защото те сякаш влизат в една малко по-различна графа. При тях на власт е средното темпо и се усеща една типична по-скоро за Amorphis атмосферичност и лека меланхолия, без обаче това да отнема от агресията и тежестта на музиката. Рифовете не са чак толкова директни и... как да го кажа... не заемат толкова агресивно вниманието на слушателя със себе си, оставяйки водещата роля на вокалите и оркестрациите.
Накратко - при Septicflesh няма грешни стъпки, но има някои "стъпки встрани", които обаче са изцяло въпрос на вкус. За едни "Hierophant" е по-добрият сингъл, тъй като е по-изпипан и разработен, за други пък "Neuromancer" със своя директен подход е с класи отгоре. Важното е, че за слаби моменти трудно може изобщо да се говори. Все пак обаче ревюто е обективен жанр и аз лично не си харесах 2-3 парчета. Но това изобщо няма да ме спре да си купя тяхна тениска или плоча с феноменалния артуърк за този албум. Атмосфера, злокобно добри оркестрации, агресивни рифове, отчетлив бас, епични мотиви, мощни ревове, мелодични части - в "Modern Primitive" просто има много от всичко, което харесвам в този жанр. И само да напомня, че това ревю започна с разказ за това колко много Деси Добрева обича маслини. Ох, много обичам симфоничен дет бе, да му *** майката...
- Testset
8.5/10
0 Response for the "Septicflesh - Modern Primitive"
Публикуване на коментар