ЖАНР: Alternative/Modern Rock
ОТ/Д: Англия | 01.10.2021
ОТ/Д: Англия | 01.10.2021
ЛЕЙБЪЛ: Better Noise Music
ОТНЕМА: ~40 минути
ОТНЕМА: ~40 минути
Години минаха, the scene kids пораснаха, но Asking Alexandria все още търсят себе си и правят албуми в различен стил почти всеки път. Няма лошо, макар че всичко това изглежда като опит да напипат някаква нова формула на известността. В случая опитът е в предимно модерен хард рок стил, което отдавна не е успешна формула, но Asking Alexandria се опитват да го направят малко по-интересно.
"See What's on the Inside" започва повече от обещаващо с наистина готините "Alone Again" и "Faded Out". Парчетата са мелодични, запомнящи се и химноподобни. Усеща се влияние от Metallica, особено в рифовете, солото и камбаните в "Alone Again". В този трак всичко е адски добро - китари, звук, оркестрации, мелодия, наистина впечатляваща работа! Отдалеч надушвам и малко Avenged Sevenfold, но те също са доста повлияни от Metallica, така че всичко е точно. "Faded Out" пък е абсолютно хитов модерен хард рок трак, който ме накара да се замисля дали AA всъщност не са по-добри в тоя стил, отколкото съм очаквал.
Ентусиазмът ми се прекърши със следващата поредица средняшки (в добрия случай) хард рок парчета. "Find Myself" е наполовина балада и е една идея по-емоционална, но въпреки това не блести с някаква особена оригиналност. "You've Made It This Far" пък е опит за "стадионен хит с голям звук", както често критиците описват подобни парчета. Единственото голямо тук обаче е разочарованието, че подобни претоплени манджи носят името на Asking Alexandria през 2021 година. Заглавната "See What's on the Inside" пък е почти кънтри трак, но все пак албумът е записан в Тенеси, така че да речем, че е разбираемо. Леко блусарските китари са готини, но не мисля, че са нещо, което който и да е фен на АА търси от тях. "Misery Loves Company" е сравнително надъхващ, приятен трак, но също няма да се превърне в голям хит.
Към края ни насочва "Fame", в която Дани очевидно доста е повлиял стила си от Led Цепелин, Ози и Гънс. Рифовете хич не са лоши и като цяло това е третата композиция в албума, която с удоволствие бих оставил в плейлиста си. Така де, идеята е такава - не ме интересува дали има промяна или не, важното е песента да е добра и "The Fame" е такава. Уви, това не важи за по-голямата част от албума. Мога да се обзаложа, че и закриващата "The Grey" съм я чувал вече някъде и се чувствам тъп, защото не се сещам къде, а сигурно отговорът е много очевиден. Парчето прилича на нещо, което Foo Fighters биха записали и също не е лошо, но не стигнах до прехласване. Рязко врязващият се агресивен риф в средата ме надъха за миг, но не доведе до нищо, което беше тъпо.
Преглътнал съм отдавна идеята, че Asking Alexandria ще звучат така, както преди 10-ина години, даже като се замисля - не ми е толкова зор да си пускам и онези им албуми вече. Но всеки път тайно се надявам да се изненадам приятно и да кажа на лошите метъли "Не бе, не е лошо, дайте им шанс, оценете музикантската страна", ама... не мога да го кажа и сега. Освен за три песни де, но това не е супер много. Имам чувството, че де що бюджет е имало, е отишъл за закупуване на камбана за звука в "Alone Again". Останалото... не е лошо, непоносимо, или пък неслушаемо, но е лесно забравимо, неоригинално и скучно. Но сигурно и за този влак ще има пътници и ще ги разбера, ако се изкефят, пък било то и еднократно.
- Testset
5/10
1 Response for the "Asking Alexandria - See What's on the Inside"
Публикуване на коментар