ЖАНР: Melodic Death/Folk/Pagan Metal
ОТ/Д: Германия | 18.09.2020
ОТ/Д: Германия | 18.09.2020
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~65 минути
ОТНЕМА: ~65 минути
Въпреки дългото чакане, Varg сякаш изобщо не са променили звученето си. Още от отварящия трак "793" попадаме на същата смесица от екстремен метъл с почти истерични, избиващи на блек метъл ревове. 793 е и годината, в която започва епохата на викингите, така че който иска може да ползва и определението "викинг метъл", нямам против. "Schildwall" затвърждава викингското настроение, а "Auf die Götter" се готви за бъдещ хит с виковете "Хей! Хей! Хей!" и Ensiferum-скоро фолк отклонение към края. Във "Fara Til Ránar" пък разбираме две неща - че Varg са си взели вокалистка, а и наистина толкова ги влече викингското, че заглавието е на исландски. А в секундата, в която пиша това, получавам имейл от Napalm, че това е третият им сингъл.
Втората половина на албума идва с тежката и типична за групата "Wildes Heer". Тук, признавам, започна да ми доскучава лека-полека. Честно, обичам Varg, купувал съм си няколко техни албума, но имам чувството, че песни като тази (и няколко от началото на албума) ги чувам за шести път от тях. "Feld der Ehre" също не се откроява кой знае колко, освен с началото си и едно готино "нагряване" към третата минута. Вокалите в "Wanderer" пък съвсем отиват към блек, но все така не долавям нещо нечувано. Виж, във "Verräter" е различно. Това почти 8-минутно парче започва с готин мрачен риф без дисторшън, който далечно звучи като "Sweet Dreams", но въпреки това ми пълни душицата. Песента се развива добре, темпото се сменя няколко пъти и най-сетне имам чувството, че се случва нещо наистина готино в тоя ми ти албум. За финал е оставен заглавният трак "Zeichen", който също започва с готино китарно интро без дисторшън, мрачен шепот и очакваното избухване. Припевът изненадва приятно със смесица от екстремни и чисти вокали, която ме накара да се запитам - къде спаха досега, че не правиха нещо такова и из други парчета в албума?!
Тъпо ми е да го кажа, но в по-голямата част от албума, Varg отбиват номера. Не бих нарекъл нито една от песните "слаба" или "лоша", но ще излъжа ако кажа, че повечето парчета тук биха представлявали интерес за някого отвъд много коравите фенрове на жанра (който и да е той). Единствените наистина вълнуващи композиции, в които се случва нещо малко по-нестандартно, са "Auf die Götter", "Verräter" и "Zeichen", като чак до финала трябваше да чакаме за нещо, което да покаже "Да, това са Varg през 2020-а година".
+ + + + +
Стабилен албум в познатия стил, без очевидно слаби или лошо парчета.
Хитови и добре изработени композиции като "Auf die Götter", "Verräter" и "Zeichen".
Все още има малко други групи, способни на такава сурова агресия, особено във вокалите.
- - - - -
Нищо ново и изненадващо, липсва някакъв забележим музикантски прогрес.
Чак към края започва да се случва нещо, което да ме кара да искам да чуя албума отново.
Групата има нова вокалистка, което обаче почти не си личи в този албум.
IF YOU LIKE
Eisregen, Ewigheim, Die Apokalyptischen Reiter, Equilibrium, Heaven Shall Burn и др.
Автор: Testset
[6/10]
0 Response for the "Varg - Zeichen"
Публикуване на коментар