ЖАНР: Alternative/Punk/Pop/Rock
ОТ/Д: Канада/САЩ | 29.05.2020
ОТ/Д: Канада/САЩ | 29.05.2020
ЛЕЙБЪЛ: Sumerian Records
ОТНЕМА: ~46 минути
ОТНЕМА: ~46 минути
Заглавният трак не прави блестяща визитка на това, което следва - липсва му и капка жизненост, но за моя огромна радост - мрънкането приключва още там. Последвалата "Massacre, Тhe New American Dream" припомня набързо защо съм тук - зарибяващата пънкарска мелодия, леките крясъци на Ремингтън Лийт и лесният за запомняне и тананикане под носа тескт. "Anxiety" ни доприветства в цялостната обстановка с електронен бийт и една идея повече китари и крясъци в припева, които винаги е добре дошли, особено в такива сравнително леки албуми. "Tonight Is the Night I Die" и "Hang on to Yourself" обаче са чиста проба поп музика - банални, лесно забравими и сякаш изплагиатствани отнякъде. Между тях обаче е големият хит "Lonely", който също звучи малко като поп или като песен на 21 Pilots, но има супер зарибяваща акордна прогресия и chill инструментал, зад които Лийт ни разказва за най-дълбоките си страхове. Жесток хит, пък голям праз, че не е "тежка музика".
Идва поредица от приятни за ухото парчета - "Fucking With My Head" звучи като нещо средно между британски пънк и The White Stripes, само че с малко крясъци, а "Nervous Breakdown" звучи... точно като заглавието си. "Nightmares" включва малко повече китари и е сред най-рокаджийските парчета в албума. Към реалността ме връща "Masochist", чието начало болезнено напомня на "Nightmare" на "Avenged Sevenfold", а след него не се случва кой знае какво. Другата песен с плагиатствано начало, този път от Rolling Stones, е "Stay". На другия полюс, Palaye Royale надминават себе си с "Black Sheep", която минава и за най-чистия алт-рок в албума. "Doom" пък явно трябва да е някаква препратка към дуум жанра, но всъщност звучи като подигравка и реално е най-досадната песен в албума. За финал е оставена пиано баладата "Redeemer", в което се прекалява с преекспонираното клише "fade to blackness", но ако харесвате пиано балади - това е вашият трак.
На моменти креативни, на други - банални, Palaye Royale определено не са направили албума на годината, "The Bastards" може да им послужи като успешен скок в новото десетилетие, но се надявам, че за в бъдеще клишетата ще бъдат изчистени и ще чуем още по-стегнати и екстравагантни албуми.
+ + + + +
Зарибяващи мелодийки, но и един тотален, ама тотален хит ("Lonely").
Стилово разнообразие - алтърнатив, инди, пънк, рок, поп...
Готини, смислени текстове.
Стилово разнообразие - алтърнатив, инди, пънк, рок, поп...
Готини, смислени текстове.
- - - - -
Много, много клишета.
На моменти се повтарят сами.
В други моменти пък се усеща плагиатство оттук-оттам.
На моменти се повтарят сами.
В други моменти пък се усеща плагиатство оттук-оттам.
IF YOU LIKE
Badflower, Weathers, Yungblud, Cemetery Sun, My Chemical Romance, 21 Pilots и др.
Автор: BatStoyo
[N/A]
0 Response for the "[OUTSIDE!] Palaye Royale - The Bastards"
Публикуване на коментар