ЖАНР: Industrial/Nu Metal
ОТ/Д: САЩ | 19.06.2020
ОТ/Д: САЩ | 19.06.2020
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~58(+13) минути
ОТНЕМА: ~58(+13) минути
Албумът започва с хоровото пеене в "A Requiem For Tomorrow" - експлозивен трак с насечени тежки китари и много индъстриъл звучене. Новият "чист" вокалист Стив се включва спорадично, малко в стила на Андреа Феро от Lacuna Coil и прави добро първо впечатление. Прекрасно е отново да чуем и J Mann в първия му нов албум с групата след завръщането му. Но да даваме нататък, че това е един доста дълъг албумец. "Madness Within" продължава с индъстриъл духа и първите думички на новата вокалистка Джаки, а "Seen It All" звучи като нещо, което Mushroomhead биха записали през 2003-а, но тук най-силно се усеща липсата на Джеф - сякаш песента е писана с него наум. Другият сингъл "Heresy" вкарва мрачна готик нотка и дава поле за изява на Джаки и... Джеф даже не ми липсва. Тук вече говорим за наистина ново лице на групата.
"What a Shame" влиза в духа на психарската обложка с мрачните си клавири и кабаретна атмосфера, а на 2:40 не избухва за кратко с изненадваща тежест. Пианото и електрониката в началото на "Pulse" носят невероятна атмосфера и подсказват, че следва нещо грандиозно, сякаш се усеща във въздуха наоколо. И така и се случва - парчето изригва със здрави рифове и редува тежки пасажи с моменти на пиано затишие и тези контрасти работят повече от перфектно, а епичният финал с хорово пеене и чистите вокали на Стив съвсем затвърди мнението ми, че това е една от най-яките композиции, които тази група някога е създавала.
Връщаме се към редовната ню метъл програма с праволинейната, но приятна "Carry On", но мракът връхлита отново с "The Time Has Come". Ниските пиано тонове проникват дълбоко в гърдите, а тежките и бавни китарни удари обгръщат цялата стая. Изведнъж се включва електронен бийт, рифове в духа на Ministry и парчето се превръща в олд скул индъстриъл метъл. Е как да не им свалиш шапка на хората, композирали това чудо? Пианото продължава да е важен мотив и в "11th Hour", където обаче мракът, психарията и хаосът не си партнират по най-добрия начин и така хубавите идеи в парчето до голяма степен се губят. Бумтящият бас пък е в основата както на смесващата алтърнатив и индъстриъл "I am the One", така и в "The Flood". Последната май-май играе ролята на баладата в албума, но е далеч от типичното определение за такава.
Следва дългата над 7 минути и съвсем мрачна "Where the End Begins", която разчита само на клавири и вокали през повечето време. Китари, бас и барабани се появяват чак в последните 2-3 минутки. Редовната версия на албума завършва с аутрото "Confutatis", изцяло изградено от хорови напеви. Само че имаме още 4 бонус трака в лимитираното издание! "To the Front" е машинно инструментално парче, звучащо като саундтрак към олд скул FPS игра, а "Sound of Destruction" звучи като нещо, дълго пазено след някой от предишните им албуми. "Another Ghost" пък започва като мрачна пиано балада, но преминава в индъстриъл/ню метъл трак в духа на Static-X. Песента е готина, но звучи някак семпличко, заради което разбирам защо може да е сред бонус траковете. Финалът пък е запазен за второто хорово аутро "Lacrimosa".
Ох, тендовагинит хванах, докато изпиша по нещо за всичко в тия 71 минути, май трябваше по-накратко да карам, ама нищо. Радвам се, че Mushroomhead са активни и успешно се адаптират към всички промени. И без това никога не съм знаел какво да очаквам от албумите им, та не мога да се оплача "Ама то не звучи 100% като едно време". Новите вокалисти и китарист се вписват чудесно, музиката е по-мрачна от всякога, а звукът - плътен и разтърсващ. Директно обожавам пък пианото, което често намира поле за изява в албума, заедно с останалите клавири и електронни елементи. И въпреки това... нещо ми липсва. Не е само Джеф. На места просто сякаш има дупки, които нямам идея с какво биха могли да бъдат запълнени. И от толкова мрак накрая страда разнообразието. Но при 71 минути материал - няма как това да ми е твърде голям кахър.
+ + + + +
Мрачен, тежък и композиран с много внимание към детайла.
Неимоверно по-добър, силен и плътен звук от предишния албум.
Цели 71 минути материал, кажи-речи без почти никакви "празни" тракове.
Много е хубаво да чувам отново гласа на J Mann в албум на Mushroomhead.
Новите попълнения се включват чудесно и пасват идеално на концепцията.
Забележителна работа с пианото, клавирите и електрониката.
Неимоверно по-добър, силен и плътен звук от предишния албум.
Цели 71 минути материал, кажи-речи без почти никакви "празни" тракове.
Много е хубаво да чувам отново гласа на J Mann в албум на Mushroomhead.
Новите попълнения се включват чудесно и пасват идеално на концепцията.
Забележителна работа с пианото, клавирите и електрониката.
- - - - -
Усещат се някои празноти вътре в самите парчета - и не само заради липсата на Джеф.
Лесно се разбира защо бонус траковете са само бонус тракове.
Две хорови аутрота са едно хорово аутро в повече.
Лесно се разбира защо бонус траковете са само бонус тракове.
Две хорови аутрота са едно хорово аутро в повече.
IF YOU LIKE
Static-X, Dope, Coal Chamber, Powerman 5000, Mudvayne, Soil, Korn, Fear Factory, Slipknot и др.
Автор: Testset
[8/10]
Страхотен албум наистина и това е втори такъв след завръщането на J Mann.
When all that is carried out, the vendor will raise the marker off the quantity on the format, and betting might begin once 바카라사이트 more. Because the next player to make use of the identical color chips might designate a unique worth, roulette chips haven't any worth away from the roulette wheel. When ready to leave the desk, place all remaining roulette chips on the format and ask the vendor to cash out. The vendor will exchange them for the equivalent quantity of standard on line casino chips.