ЖАНР: Groove Metal/NWOAHM
ОТ/Д: САЩ | 19.06.2020
ОТ/Д: САЩ | 19.06.2020
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~45 минути
ОТНЕМА: ~45 минути
Албумът започва плавно и спокойно с "Memento Mori", която ни въвежда в мистериозна и мрачна атмосфера, а някъде след минута и половина един разкъсващ крясък на Ранди ме зашлеви през устата, сякаш казвайки ми: "Започвай да куфееш, стига си се излежавал по тия кушетки!" Следващите "Checkmate" и "Gears" са максимално типични грууви Lamb of God тракове, безкомпромисни тупалки, докарващи дискова херния от хедбенгване. Режещите трашърски китари на "Reality Bath" подчертават жестокия ѝ текст, а в "New Colossal Hate" (майко, тия рифове!) и "On the Hook" новият барабанист получава страхотно поле за изява и определено се възползва от възможността, впечатлявайки с различни техники и огромното си желание да покаже защо е избран за заместник на Адлер.
Психопатското начало на "Resurrection Man" вкарва свежест и перфектно подготвя слушателските уши за финалните части на албума. "Poison Dream" с нейния мачкащ риф и химноподобен припев (с помощ от Джейми Джаста от Hatebreed) пък може спокойно да се превърне в бъдещ концертен хит, в който тълпата да участва, изпълнявайки беквокалите. И безапелационният ми фаворит "Routes" - една жестока траш колаборация с Чък Били от Testament, благодарение на която разлях швепса върху дивана. Скорост, агресия, малко мелодичност в припев, запомнящ се текст (разказващ за умиращата ни планета) и може би най-съвършеното соло, което някога съм чувал от групата - ето от такова парче имах нужда! Извън всичко останало остава само "Bloodshot Eyes", която се откроява с доста чисти вокали и като цяло малко избива на ню метъл, с което звучи малко странно на фона на останалите парчета.
Lamb of God за пореден път показват, че са група, която никога не трябва да отписваш и към която винаги можеш да си позволиш да имаш високи очаквания. Макар и с малко закъснение (заради коронавируса), те издадоха албум, способен да се хареса както на старите, така и на по-младите и нови фенове. Някъде на ръба между груува, траша, метълкора и техния си NWOAHM, и със забележителната китарна работа на марк Мортън, Lamb of God съчетават модерен звук с олд скул препратки и мачкат наред. Без капка съмнение, това е музиката, която искам да чувам от тях и нямам нищо против да чакам още пет години, докато излезе следващия им албум, ако пак ще е на такова ниво.
+ + + + +
Без компромиси в звученето и стила.
Запомнящи се, силно въздействащи рифове, жестока китарна работа.
Разкуфяваща атмосфера за трошене на вратове.
Новият барабанист се вписва страхотно!
Запомнящи се, силно въздействащи рифове, жестока китарна работа.
Разкуфяваща атмосфера за трошене на вратове.
Новият барабанист се вписва страхотно!
- - - - -
На моменти леко се самоповтарят.
Май можеха да минат и без "Bloodshot Eyes".
Май можеха да минат и без "Bloodshot Eyes".
IF YOU LIKE
Chimaira, Devildriver, Machine Head, Gojira, God Forbid, KSE, Pantera, Hatebreed, Testament и др.
Автор: BatStoyo
Редакции: Testset
Редакции: Testset
[8.5/10]
0 Response for the "Lamb of God - Lamb of God"
Публикуване на коментар