ЖАНР: Melodic Symphonic Metal
ОТ/Д: Германия | 19.06.2020
ОТ/Д: Германия | 19.06.2020
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~56 минути
ОТНЕМА: ~56 минути
Началният устрем изчезна и се появи някакъв странен стремеж към поп звучене, ползващ абсолютно всички клишета на жанра. И не, нямам против мелодичността и модерния звук (баш пък аз), но имам против, когато си личи, че е самоцелно. Откриващият заглавен трак, например, не е лош сам по себе си, но е червив с клишета, а мъжките беквокали сякаш някой ги вика на 5 метра от микрофона, че да не би някой случайно да засенчи (иначе талантливата) Дженифър Хабен. Сингълът "Misery" пък е една от най-слабите и клиширани песни, които тази група някога е издавала. Парчето "Wounded Healer" донякъде спасява нещата, до голяма степен благодарение и на включващата се с далеч повече опит Елиз Рид от Amaranthe.
Клишетата продължават с пълна сила в "Some Kind of Monster", безсилните "оо-у-оо-оо" и припева, чиято мелодия е досущ като тази в "Summertime Sadness" на Lana Del Rey. Пак - не казвам, че е лошо, казвам, че е песен на Лана дел Рей с китари и PG текст. "Human" също е хитов трак със зарибяващи мелодии, но припевът си е отвсякъде щипнат от "Turn the Page" на Metallica, с малко повече украси и хорови беквокали. Следващата "Golden Pariah" пък е откровено готин модерен трак, който обаче много крещи "Искаме и ние да сме като Amaranthe". Все пак не мога да си кривя душата - харесвам поп метъл и парчето ме радва. Даже не ме е срам.
Стигаме средата на албума с "Marching On", в която най-накрая чуваме малко повече мъжки вокали, при това изпети близо до микрофона. Дженифър все пак се включва в припева, явно за да можем да си представим как би звучала групата с мъж за вокалист и дамски вокали само в поддържаща роля. Не съм сигурен обаче, че Крис е готов да носи цял албум на раменете си, например. Следва "You're Not Alone", която е много типичен хитов трак за жанра, та чак се учудвам, че не е пусната като сингъл досега. Припевът обаче отново е щипнат, този път от "You're the Voice" на John Farnham. "Out of the Ashes" е следващият клиширан трак с твърде драматичен и захаросан текст, а след него "Paralyzed" се опитви да спаси положението с песен, която с голям успех би влязла в саундтрака на "My Little Pony: Friendship Is Magic", в някой епизод, където понитата са в паралелна вселена и са хора и имат пони рок група. В "Coming Home" пък има нещо зад китарите, което не съм сигурен дали трябва да е електроника, гайда или звънецът в студиото, но определено не му е мястото в песента. Която и без това не е нещо особено.
Запътваме се към финала с драматичното пиано и цигулки на "I Won't Surrender". Идеята - явно да се постигне ефект от сорта на "My Immortal" на Evanescence, но с повече насилена емоция, заради което звучи като песен от саундтрака на следващие "Frozen" филм. Последният трак пък се казва "Welcome To My Wasteland", с което изведнъж разбираме, че явно BTB живеят и в пост-апокалиптична пустош. Или просто искат да пробват да капитализират модерния стиймпънк успех в духа на Mad Max, знам ли и аз. Парчето обаче е толкова лесно забравимо, че се забравя още докато го слушаш.
В края на краищата, не мога да кажа, че "Horizons" е лош албум - харесах си много апрчета в него, дори напук на кусурите, които им намирам. Не мога обаче да кажа и че е добър, защото, поне за мен, един албум има нужда от нещо повече от суров талант и готини мелодии. Аз търся дух, атмосфера и да си кажа "Ейй, как са се сетили за такава яка мелодия". А в "Horizons" няма атмосфера, дух и изненади. Напротив, има купища клишета, излишен драматизъм и слаби и захаросани текстове. На всичко отгоре, има и много директни щипвания от рок, поп и метъл сцената. Така че призовавам BTB да се хванат в ръце и да решат каква музика искат да правят и да измислят нещо малко по-оригинално, а не да отупват от праха отдавна изтъркани клишаци и текстове, писани сякаш от шестокласничка в голямото междучасие.
+ + + + +
Готини мелодии, зарибяващи припеви, доста тракове с хитов потенциал.
Приятни експерименти с включване на електроника, мъжки вокали и хорови напеви.
Сами по себе си почти всички композиции са добри.
Приятни експерименти с включване на електроника, мъжки вокали и хорови напеви.
Сами по себе си почти всички композиции са добри.
- - - - -
Липсват дух и атмосфера, досущ като в самоцелно създаден корпоративен продукт.
Твърде много клишета, излишен драматизъм, превземки и сладникавост.
Доста очевидни заемки и щипвания от Metallica, Lana Del Rey, John Farnham и малко Evanescence.
Твърде много клишета, излишен драматизъм, превземки и сладникавост.
Доста очевидни заемки и щипвания от Metallica, Lana Del Rey, John Farnham и малко Evanescence.
IF YOU LIKE
Delain, Within Temptation, Xandria, Amaranthe, Lunatica, Evanescence и др.
Автор: Testset
[5/10]
За жалост вече това не е същат а група от преди 3-4 години. Ако трябва да сравнявам песни като Burning in flames Forget my name Written in blood и тези от сегашния албум- просто все едно сравнявам новите песни на Within Temptation с Таря Турунен . Като цяло с песента Song of love and dead просто се усети че групата вече иска да се отклони от досегашния си стил. Предишния албум Heart of the Hurricana си мислех че е по- зле от предишните песни и че следващия им албум ще бъде нещо наистина страхотно и запомнящо се . Явно само можем да си спомняме колко хубаво придобиха популярност , защото тогава направиха нещо което досега не сме чували. Явно вече искат да бъдат следващите Amaranthe. Ако имах надежди че след 2018 ще се завърнат с нещо по-добро , надеждата ми умря.
На страшни тъпотии се начетох. Ами вземете направете нещо по-добро. Ебаси яките албуми, включително и този. Няма такава група - тотален талант, мелодии, хъс, професионализъм, всичко. Толкова от мен - вече неслушащ вечните дъртаци, а само свежа музика...