TODAY'S METAL: Heaven Shall Burn - Of Truth And Sacrifice

About TMB

BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]

Heaven Shall Burn - Of Truth And Sacrifice

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 18, 2020 0 коментара

ЖАНР: Metalcore
ОТ/Д: Германия | 20.03.2020

ЛЕЙБЪЛ: Century Media
ОТНЕМА: ~97 минути

Ако остана една метълкор група, на която да може да се разчита, че няма да прави компромиси със стила си, то това е Heaven Shall Burn. Даже, реално погледнато, за този албум няма какво толкова да се каже, което вече не е казвато за другите албуми на групата. Брутален метълкор има ли? Има. Зверски ревове има ли? Има. Агресия им ли? Има. Мачкащи рифове има ли? Има. Ще се смазват ли хората на парчета като "Eradicate"? Ще се смазват. Каквото и да хванете от първия диск "Of Truth" - все ще е 100% чистокръвен Heaven Shall Burn. Ако сте чули вече синглите - знаете перфектно какво ви чака. Затова ще говоря само за по-отличаващите се изключения, иначе ревю за албум от близо 100 минути ще ни дойде повече на всички.

Първото очевидно различни парче е "Übermacht", и то не само защото е на немски, което го прави да звучи дори още по-агресивно. То започва с лека електроника и дори бийт, а рифът е достоен за челно място във всеки качествен индъстриъл метъл албум. Вокалите са в крайно агресивен и, ъм... "блекизиран" метълкор стил, рифовете смазват, а след средата има нова доза електроника и бийтове. Майко мила, колко им отиват тия неща на Heaven Shall Burn! Следващата изненада е "Expatriate", в чиито 9 минути няма повече от 2-3 минути метълкор, а предимно пиано, цигулки и агресивни речетативи.

Втората част на албума не променя много нещата. Бързо обаче стигаме до "La Résistance", която е просто... уау! Песента започва с електроника и бийт, върху който впоследствие се включва цялата HSB машина. Стилът съвсем буквално се превръща в индъстриъл метъл или електроникор, ако звучи по-правдиво. Очаквахте ли нещо такова? Аз не. Още в следващата, над 8-минутна "The Sorrows of Victory" идва новата изненада - чисти вокали! Вярно, малко, но пък... чисти вокали! И какво китарно соло, майкоу! И след няколко брутални резачки, идва "Critical Mass", която си е чиста проба траш, в който басът изпъква безсрамно. Мрачната "Eagles Among Vultures" удря със зверски насечени рифове и малко електроника, а финалът идва с вече познатата "Weakness Leaving My Heart".

Всичко е ясно - близо 100 минути материал с познатата HSB мощ, но с някои много любопитни експерименти тук и там. И колкото и да харесвам "нормалните" HSB< с бесните резачки от сорта на "Eradicate", "My Heart and the Ocean", "Stateless", "Truther" и прочие, не мога да не призная, че експериментите са тези, които ми повлияха най-много. Индъстриъл ударите в "Übermacht" и "La Résistance", почти дуумаджийската "The Sorrows of Victory" и трашърската "Critical Mass" ми показаха, че тази група има феноменален диапазон, от който трябва да се възползва по-често. Повече, повече, повече такива експерименти, моля!

+ + + + +

Близо 100 минути чист материал - без ремикси, кавъри, интерлюдии и али-бали!
Адски, ама адски сполучливи и яки експерименти в различни стилове.
Не е истина колко много им отива електрониката, особено в съчетание с тяхната агресия.
Дори "нормалните" HSB тракове са на високо ниво.
Жестоки рифове, зловещо здрави ревове и толкова много енергия!

- - - - -

По някое време "типичните" тракове почват да звучат доста сходно едни с други.