ЖАНР: Progressive Metal
ОТ/Д: САЩ | 17.01.2020
ОТ/Д: САЩ | 17.01.2020
ЛЕЙБЪЛ: Inside Out
ОТНЕМА: ~58 минути
ОТНЕМА: ~58 минути
Вторият албум на Sons оf Apollo започва леко по-семпло от предшественика си, като интрото на "Goodbye Divinity" е една идея по-малко претенциозно от заглавното парче на "Psychotic Symphony" (2017), но пък те удря право в муцуната. Дали за добре е отделен въпрос. Бих се съгласил ако някой спомене, че този трак е сложен, но безинтересен. В следващото "Wither to Black" ще ви стане ясно вече за какво иде реч - този път ще си говорим за пинизи и надсвирвания. За съжаление в малко клиширан вариант (поне за това парче), тук ще солира китарата, след нея ше е клавирът, след него ще е басът, и после пак малко от китарата. Не го намирам за досадно, думата "клише" значи и друго освен това, за което я ползваме обикновено. Продуцирането и миксирането на албума до този момент ми допада, нито един инструмент не е набичен над останалите, което понякога е проблем при прогресив бандите.
Следва "Asphyxiation", което определено вкарва доста енергия в звученето. Българският зет Jeff Scott Soto признава явно, че е по-кинки, Derek Sherinian вилнее по клавира зловещо, a Bumblefoot започва да се разхожда по нишките на нечий деоксидиран мозък. Намаляваме скоростта за "Desolate July", във вилна (баладична) зона сме - песента е писана в памет на David Z (Adrenaline Mob). Ся, колкото и да сме намалили, ще се вилнее по музикалните инструменти на воля и ако нищо друго не ви хване ухото от този албум, дайте едно допълнително слушане на това - заслужава си. "King of Delusion" и "Fall to Ascend" биват възприемани от Jeff Scott Soto като две части на една и съща концепция и нямам намерение на бягам от възприятията му - слушам си ги заедно. Кралят на делюзиите си седи в средно до бавно темпо (доколкото това е възможно за Майк Портной), може би в услуга на предишното парче, но безкомпросисно го титуловам най-яко парче от "MMXX". "Fall to Ascend" е като че ли второто по-невпечатляващо парче след интровото и по-скоро звучи като неизползван материал от "Psychotic Symphony". "Resurrection Day" маркира последното кратичко парче за MMXX, а интровата му секция (и не само) ми заприлича на едно много хитро намигване към "Home" на Dream Theater. И идва времето да закрием с 15-минутния "New World Today", който заради дължината си навлиза в графата "за ценители".
Ако не сте се усетили до тоя момент - #КУИКСИЛВЪР-ХАРЕСВА-ТОВА! Дълго време чаках Портной да се сдуши с музиканти, с които да може да отговори на бившите си колеги в Dream Theater (горе упоменатото събитие Х). Не казвам че има някаква конкуренция, по-скоро седя където е логичното мнение и за Metallica vs. Megadeth - с напускането на един член получаваме не една, а две добри/интересни банди, за специфичния вкус на всеки фен. Всеки един член на Sons of Apollo е чудовищен музикант и това личи от двата им албума досега. Нямам търпение за трети. А за разликите между "Psychotic Symphony" и "MMXX" - смея да направя едно сравнение за ужас на феновете на Wintersun. Първият албум на Wintersun беше добър, но също както "Time", "MMXX" е с пъти по-концентриран, по-шлифован, по-мелодичен, по-стегнат, и по-in-your-face.
+ + + + +
Дори и най-слабите парчета в албума си заслужават слушането.
Сложни, но ненатрапчиви композиции.
Прекрасен микс и продуциране.
Сложни, но ненатрапчиви композиции.
Прекрасен микс и продуциране.
- - - - -
Както винаги - този стил не е за всеки;
Тоя кратък разказ накрая можеше да е по-кратък, немаше да се разсърдим.
Тоя кратък разказ накрая можеше да е по-кратък, немаше да се разсърдим.
IF YOU LIKE
Dream Theater, The Winery Dogs, Flying Colours, Rush, Adrenaline Mob и др.
Автор: Quiksilver
[8.5/10]
0 Response for the "Sons of Apollo - MMXX"
Публикуване на коментар