ЖАНР: Industrial Metal
ОТ/Д: Германия/Швеция | 22.11.2019
ОТ/Д: Германия/Швеция | 22.11.2019
ЛЕЙБЪЛ: Craft Recordings
ОТНЕМА: ~47 (+4) минути
ОТНЕМА: ~47 (+4) минути
Да започнем с очевидното - Lindemann не е Rammstein. Стилът е различен, макар че сега, с текстове на немски, наистина звучи като малко по-евтина версия на Rammstein. Дебютният албум на Lindemann беше на английски, което го отличаваше от стила на колегите на Тил от основната му група, а тук, на немски, наистина може да се обърка човек какво точно слуша. Тук разликата се изразява предимно в това, че... Петер май е решил да експериментира с всичко, което му падне. Звученето е сурово и освободено, а композициите - сравнително опростени и сякаш набързо написани. Което има своите плюсове и минуси, разбира се.
Експерименти да иска човек в тоя албум. Този път индъстриъл метълът не е чак толкова голяма движеща сила, макар че има доста тракове в тоя стил (иначе не знам какво биха правили на едно място Тил и Петер). Отвъд откриващата NDH тройка "Steh auf", "Ich weiß es nicht" и "Allesfresser", в стила още попадат "Gummi" (най-яката песен в албума, ако трябва да съм честен) и донякъде избиващата на 70-арски Kraftwerk-ски индъстриъл "Platz Eins". Всичко останало е в различни стилове - "Blut" е мрачна готик балада, "Knebel" е чиста проба неофолк, избухващ в метъл към края си, "Frau & Mann" има латино елементи в духа на "Te Quiero Puta", а "Ach so gern" е... танго. Без китари, без метъл - просто танго. Вярно, като бонус трак има и метъл версия на песента, но основната версия е танго, няма бъзик. "Schlaf ein" и "Wer weiß das schon" пък са мрачни и епични (особено втората) пиано балади с малко симфонични елементи. За финал имаме и странна, различна версия на противоречивия рап сингъл "Mathematik", само че този път без участието на оня недъгав гастербайтерски рапър. Тази версия на песента обаче не удря така силно като предишната, липсва ѝ енергията.
Не само не крия, ами и редовно си казвам, че Rammstein са ми любима група, а покрай тях следя с интерес всичко, което членовете ѝ правят. И докато бях (и все още съм) голям фен на "Skills In Pills", не мога да си представя как ще въртя по същия начин и "Frau & Mann". Ако не броя "Gummi" и още 3-4 парчета на високо ниво, албумът ми е твърде странен. Суровото звучене може да е търсен ефект, а цялата тази освободеност и очевидна липса на напрежение да са манна небесна за всеки артист, но аз лично не мога да се изкефя подобаващо, пък не е като да не исках. Албумът е различен, харесвам и някои от експериментите в него (неофолк идеята с акустичната китара ми звучи супер), други не толкова, но и осъзнавам, че там е въпрос на личен вкус. Но, каквото и да си говорим, "F & M" в никакъв случай не надминава "Skills In Pills". Даже сега, от дистанцията на времето, си мисля - Lindemann звучат по-добре на английски. Така разликата е по-осезаема и не мисля неща като "Абе това не звучи ли малко като евтина версия на Rammstein?".
+ + + + +
Разнообразие, артистична освободеност, директност и прекрасна дивотия.
Отвъд очаквания NDH стил има някои доста сполучливи или поне любопитни експерименти.
Няколко абсолютни тупалки за дългосрочно куфеене.
Отвъд очаквания NDH стил има някои доста сполучливи или поне любопитни експерименти.
Няколко абсолютни тупалки за дългосрочно куфеене.
- - - - -
Нивото определено е по-ниско от това в "Skills In Pills".
Целият албум звучи като скалъпен много набързо.
Сериозен брой странни и/или скучновати композиции, които няма и с какво да бъдат запомнени.
Май-май за Lindemann е по-добре текстовете да са на английски.
Целият албум звучи като скалъпен много набързо.
Сериозен брой странни и/или скучновати композиции, които няма и с какво да бъдат запомнени.
Май-май за Lindemann е по-добре текстовете да са на английски.
IF YOU LIKE
Rammstein, Pain, Deathstars, Eisbrecher, Gothminister, Oomph!, Stahlmann и др.
Автор: Testset
[7/10]
Не съм съгласен. Албумът е много добър, музиката е в стила на Skills in Pills (който беше уникален албум, дори по-добър от повечето албуми на Рамщайн), a Тил Линдеман звучи най-добре на немски. Така че албумът е тотална 10-ка за мен.
Интересът към Линдеман е огромен, всичките им концерти са продадени, пробвах да си купя билет за коцерт в момента в който ги пуснаха, и просто не успях, за минута всичко бе продадено. Ще се купува от риселърите явно.
Gummi риф == Mein Land риф, като цяло тъп албум, няма изненади