TODAY'S METAL: Avatarium - The Fire I Long For

About TMB

BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]

Avatarium - The Fire I Long For

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, ноември 18, 2019 0 коментара

ЖАНР: Doom/Hard Rock/Metal
ОТ/Д: Швеция | 22.11.2019

ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~44 минути

Avatrarium ме отвяха напълно с дебютния си албум през 2013-а. Уау, кога минаха 6 години... Затова и продължавам с интерес да следя всичко ново, което издават, макар че след последните им няколко издания леко занижих очакванията си. Така де, Лейф Едлинг продължава да твори много добри композиции, а вокалистката Джени-Ан Смит все така напомня за нещо като женска версия на Дио. Само че нещо се промени и след няколко слушания на "The Fire I Long For" и предишните два албум усетих какво е - мракът не е същият. Докато в началото Avatarium правеха мрачен, почти психиделичен, но и много хващащ дуум с жестоки рифове, днес те звучат по-скоро като 70-арска рок група. Супер, ако си фен на Led Zeppelin и Dio, но дори тогава... тия дъвки сме ги дъвкали преди 40 години. Avatarium бяха интересни с техния подход, с не толкова очевидните влияние, с промените в темпото и настроенията. А сега... не е точно така.

"Voices"отваря албума с агресивен дуумаджийски риф и здраво млатене на барабаните, а гласът на Джени-Ан Смит веднага ни кара да си правим асоциации с Dio и Rainbow. Сингълът "Rubicon" вкарва още повече хард рок в играта и впечатлява с много мелодичен припев, а в следващата "Lay Me Down" дори няма тежки китари. Не казвам, че е лоша песен, но казвам, че е скучна. Жестокото блусарско соло в "Porcelain Skull" е нейният връх, а "Shake That Demon" е толкова цепелин, че няма повече накъде. В "Great Beyond"пък не се случва нищо запомнящо се и вече бях почнал леко да се отчайвам, когато дойде финалната тройка.

Заглавната "The Fire I Long For" се разля меко с мрачен блусарски дух, докато 7-минутната "Epitaph of Heroes" единствена в този албум ми напомни за дебютния им албум - жестокият риф, органът, ритъмът, мракът, промяната в темпото и настроенията - ето това е Avatarium! За финал пък идва изключителната пиано балада "Stars They Move", в която пианото и гласът на Джени-Ан Смит ще спрат времето около вас за 3 минути, за да можете да оставите всичко друго и просто да слушате.

Ако не беше този силен финал, който реално представлява 1/3 от албума, оценката ми за "The Fire I Long For" щеше да е много различна. И то не толкова защото е слаб албум, а защото без тези три песни щеше да звучи далеч по-малко като Avatarium и много повече като кръчмарска кавър банда, за която да се чудиш "Абе тоя кавър на коя песен на Дио/Сабат/Цепелин е?". Avatarium могат толкова много повече! И много се радвам, че го показаха и тук, макар и с малко закъснение.

+ + + + +

Рифовете на Едлинг и вокалите на Смит винаги са на ниво.
Зверски силна и мрачна последна третина на албума.
Някои блусарски включвания, които ми напълниха душата.

- - - - -

Твърде много 70-арски рок с твърде много очевидни влияние от групите в IYL.
Макар да няма лоши композиции, някак има скучни такива.
Намалени дози от това, което правеше Avatarium - Avatarium.