ЖАНР: Alternative Rock/Metal/Electronic
ОТ/Д: САЩ | 13.09.2019
ОТ/Д: САЩ | 13.09.2019
ЛЕЙБЪЛ: Fearless Records
ОТНЕМА: ~59 минути
ОТНЕМА: ~59 минути
В албума има няколко силно открояващи се хита, като първият и основен такъв е сингълът "Manifest". Парчето смесва мега зарибяващи електронни куплети и изненадващо агресивен китарен риф, като веднага се загатва и колко е добра продукцията в "Divisions". Другият хит следва моментално и се нарича "Echo", където рифовете се разливат малко повече и не са толкова агресивни, а електрониката и масивният припев играят главната роля. Третият хит, който имам предвид, е и най-добрият сред тях. "Trials" разчита на по-типично алтърнатив метъл звучене, по-мрачна електроника, оркестрации и феноменален припев. Можем само да се чудим защо не бе пуснат веднага като сингъл, защото това е най-добрата песен, която Starset някога са записвали.
В този ред на мисли, изборът на сингли далеч не ми вдъхна надежди, ако не броим "Manifest", разбира се. "Where the Skies End" не е лошо парче, но омръзва твърде бързо, "Stratosphere" е твърде лека и изненадва с нещо чак щом се впусне в електронен бреукдаун преди края си, а "Diving Bell", макар и много мелодична (и с особено запомнящо се начало) така и не разгръща потенциала си и трябва да чакаме повече от 2 минути, докато чуем китари в нея. Всъщност, Starset имат проблем с китарите, защото често се случваше да се чудя дали изобщо ще има такива в дадени песни ("Perfect Machine", "Solstice", "Waking Up"). На другия полюс, с повече китари, тежест, че даже и малко крещящи вокали се отчитат мрачната "Telekinecic" и тежичката "Other Worlds Than These". "Faultline" пък звучи така, сякаш Imagine Dragons и 21 Pilots са си купили китари и са направили общо парче - странно и нетипично за Starset, но не бих употребил и думата "лошо".
Голям проблем в албума, при това за пореден път, е излишното удължаване на песните с аутрота, които не са изрязани като отделни интерлюдии, а просто стоят там по минута-две, което адски много пречи на удоволствието от последователното слушане. Проблем за пореден път е и преобладаващото средно до бавно темпо - последната комфортна за Starset зона, от която не искат да излязат. И все пак, въпреки тези сериозни забележки, просто не мога да не оценя факта, че Starset не спират да правят нещо различно от останалите, а "Manifest" и "Trials" бързо се превърнаха в любимите ми техни песни изобщо. Затова и "Divisions" получава заслужено висока оценка.
+ + + + +
Различно, футуристично, модерно, разпознаваемо звучене.
Няколко хита, два от които са най-добрите изобщо в кариерата им.
Това съчетание на тежки китари и електроника просто изпълва душата.
Изчистена, висококачествена продукция.
Няколко хита, два от които са най-добрите изобщо в кариерата им.
Това съчетание на тежки китари и електроника просто изпълва душата.
Изчистена, висококачествена продукция.
- - - - -
Прекалено залагане на средното и бавното темпо.
Много аутрота/интерлюдии, които адски затлачват и пречат на последователното слушане.
Някои твърде леки и почти изцяло електронни и/или скучни парчета.
Много аутрота/интерлюдии, които адски затлачват и пречат на последователното слушане.
Някои твърде леки и почти изцяло електронни и/или скучни парчета.
IF YOU LIKE
Saint Asonia, Nine Lashes, Red, Breaking Benjamin, Renegade Five, Skillet, Imagine Dragons, TFK и др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "Starset - Divisions"
Публикуване на коментар