ЖАНР: Metalcore/Post-Hardcore/Rock
ОТ/Д: САЩ | 30.08.2019
ОТ/Д: САЩ | 30.08.2019
ЛЕЙБЪЛ: Fearless Records
ОТНЕМА: ~42 минути
ОТНЕМА: ~42 минути
"Pressure" не е чак "BMTH лек", но метълкорът в него определено не е толкова много, колкото беше преди. Началото със сингъла "Who I Am" и "Prison" е мелодично, но все още си е метълкор. Първите признаци, че ще се случва нещо много различно идват в хитовата "Grave", която има някак "стадионен" припев в духа на "Sempiternal" и няма крещящи вокали. Следващата "Ghost" връща за кратко по-типичното мелодично метълкор звучене, но след нея започват сериозните промени.
Почти баладичната "Me Against Myself" звучи твърде познато (нямам идея откъде) и е... поп-рок. А знаете ли какво още е поп-рок? Следващата чиста поп-рок балада "Hurt". Тъкмо бях изпаднал в ступор и проверявах да не би в промото ми да са попаднали песни от друг албум и дойде "Low", с която се върна и метълкор звукът. Парчето не е лошо, но само ми помогна да осъзная, че поп-рок парчетата нямат никакво място в този албум. Пост-хардкорчето "The Line" пък блести най-вече с електронизирания си брейкдаун след средата, а "Fury" ни напомня, че тази група някога не ползваше чисти вокали и правеше чистокръвен, агресивен метълкор.
На финалната права чуваме "Forget My Name", която най-лесно можем да определим като "ако в последния албум на BMTH имаше китари". Предпоследната "Take the Fight" пък се опитва да звучи заплашително с груув риф, но по-скоро обърква сетивата със странните си преходи, а закриващата "Will We Ever Learn" тече бавно като петмез и е толкова еднообразна и скучна, че след няколко превъртания на албума изобщо спрях да си я пускам, защото натежава ужасно много и се усеща като поне два пъти по-дълга от совите 4 минути.
Разбирам, че Wage War имат нужда от промяна, търсят нова публика и прочие, но с "Pressure" се опитват да седят не на два, а на поне три стола едновременно - хем да си запазят каквото могат от старото звучене, хем да го олекотят с повече чисти вокали, хем да хванат и търсачите на нежни поп-рок звуци. И по принцип в този случай разнообразието би трябвало да спечели, но тук то идва за сметка на цялостта. В този си вид "Pressure" е по-скоро компилация от три ЕР-та: едно с метълкор ("Who I Am", "Prison", "Ghost", "Fury"), едно с пост-хардкор ("Grave", "Low", "The Line", "Take the Fight") и едно с алтърнатив и поп-рок ("Me Against Myself", "Hurt", "Forget My Name", "Will We Ever Learn"). И докато групи като ADTR и I Prevail смесват въпросните стилове успешно, тук те нямат никаква връзка помежду си. Затова и ми е трудно да преценя дали давам на "Pressure" заслужена оценка или не - защото хем показва умения в 3 различни жанра, хем му липсва цялост, хем има хитове, хем има лесно забравими парчета. Доверявайте ми се на своя глава.
+ + + + +
Умения в много контрастни жанрове - от метълкор до алтърнътив и дори поп-рок.
Много добри чисти вокали, изпъкващи в качествената продукция.
В по-тежките парчета си личи къде им е истинската сила.
Няколко много очевидни хита.
Много добри чисти вокали, изпъкващи в качествената продукция.
В по-тежките парчета си личи къде им е истинската сила.
Няколко много очевидни хита.
- - - - -
Не толкова албум, колкото три разбъркани ЕР-та на група, която не знае какво ѝ се свири.
Поп-рокът идва в повече и по никакъв начин не се връзва с основното им звучене.
Щом започнах да усещам носталгия по обикновеното им старо звучене - нещо не е наред.
Твърде много познати отнякъде мотиви и мелодии.
Поп-рокът идва в повече и по никакъв начин не се връзва с основното им звучене.
Щом започнах да усещам носталгия по обикновеното им старо звучене - нещо не е наред.
Твърде много познати отнякъде мотиви и мелодии.
IF YOU LIKE
I Prevail, Bring Me The Horizon, A Day To Remember, Architects, Like Moths To Flames, Beartooth и др.
Автор: Testset
[5.5/10]
0 Response for the "Wage War - Pressure"
Публикуване на коментар