ЖАНР: Nu Metal
ОТ/Д: САЩ | 09.08.2019
ОТ/Д: САЩ | 09.08.2019
ЛЕЙБЪЛ: Roadrunner
ОТНЕМА: ~63(+6) минути
ОТНЕМА: ~63(+6) минути
Още с "Unsainted" стана ясно, че това ще е различен албум. Поне аз не помня досега Slipknot да са ползвали женски хор, а и самата песен е половин Slipknot и половин Stone Sour. От първите са куплетите, от вторите е припевът - и именно той издиша и не издържа на скоростта и агресията на останалата част от песента. До края на парчето не се случва нищо особено и поне аз бях леко разочарован от това начало и този сингъл. След това идва мрачната "Birth of the Cruel", която до едно време звучи като Korn featuring Corey Taylor, но това в случая не е комплимент. Провлачените вокали тип "говоря ти през телефонната слушалка" не правят услуга на композицията, но здравите рифове и крясъци на Кори спасяват положението. Чак с "Nero Forte" си идваме на думата - тя влиза с пълна скорост, агресия, отчетливи перкусии (най-сетне!) и надъхан Кори Тейлър. Парчето изненадва с много мелодичен, почти поп припев, който обаче се вписва страхотно.
В "Critical Darling" впечатление прави най-вече използваната електроника, докато всичко останало е твърде средняшко, а това не отива на група, към която има толкова високи очаквания. Последните 70 секунди пък са някакво скрибуцане, която явно трябва да е зловещо, но вместо това е по-скоро дразнещо. То прелива в почти прогресарската балада "A Liar's Funeral", където просто трябва да издържите до втората минута, за да се случи нещо хубаво. В този миг Кори Тейлър продължава куплетите си със здрави ревове под съпровода на мачкащ ритъм, но все пак въпросът "Имаше ли нужда това нещо да продължава 5:30 минути?" остава на дневен ред. "Red Flag" е друг трак с по-типично Slipknot звучене, скорост, агресия, двойни каси и доста метълски рифове, но най-странното тепърва предстои.
Не знам дали е редно да вкарам "Spiders" в жанровите рамки на ню уейва, но май се налага... Тази песен спокойно може да определим като най-експерименталното нещо, което някога са слагали в албум. Пиано, чисто пеене, леко разчупен ритъм, психеделик рок китарки като от 70-те, рандъм звуци като от стар хорър филм и нарастваща какофония... честно си казвам, че и след 5 слушания нямам идея дали това ми харесва или не, но знам със сигурност, че мястото му не е в албум на Slipknot. Следва нов дълъг парчок - "Orphan" с нейните 6 минути, където първата е напълно излишно интро. Същинското ѝ начало носи със себе си много скорост, а китарите между 1:30 и 1:40 дори загатват за дет метъл. Мелодичният припев влиза малко рехаво, но основната част е твърде добра, за да се кахърим в случая. И ако 1 минута интро е досадно, нека ги направим 2 в следващата "My Pain"! Нека подрънчим и на ксилофон, докато съчувстваме на едва отварящия устата си Кори и да шляпнем и 2 минути и половина аутро за общо около 7 минути. Знам, ужасен съм, разбирам, че на човека му е трудно и че в такива периоди музата се отпушва и се пише най-искрено, но... не съм от феновете, които са готови да изслушат цял такъв албум с мъка след толкова чакане за нова музика.
Тръгваме към финала с "Not Long For This World" - поредна бавна композиция с дълго интро и досадно аутро, като двете общо губят 2 минути и половина. Финалът на обикновеното издание идва с още минута интро и "Solway Firth" - средно силен Slipknot трак, какъвто вече сме чували, но от който не бихме се и оплакали. Ако бръкнем в японското издание на албума ще чуем и "All Out Life", която явно не се вписва в мрачната депресарска концепция на албума, макар че именно в тази песен се крещи "We Are Not Your Kind". Да ви имам и странните решения, Slipknot... да оставите една от най-яките си нови песни извън албума, wtf бе?!
Не, Slipknot не са Slipsour или както там ги бъзикат. Проблемът тук е различен и много по-дълбок от подозираното неумение на вокалиста им да различава двете си групи. "We Are Not Your Kind" е мрачен, депресарски и... тежък, но не в конвенционалното метъл значение, а в смисъла на "тежък за слушане". Уви, това не го прави автоматично висше изкуство, както може би им се иска на Slipknot. Резултатът е по-скоро досаден, най-вече заради изтощителното разтягане на песните. Направих си труда да сметна, че ако ги нямаше всичките интрота, интерлюдии и аутрота, щяхме да си спестим 14 минути и да имаме еди стегнат 50-минутен Slipknot албум, пък бил той и малко по-мрачен и странен. Когато си Slipknot, а 22% от албума ти е излишен пълнеж и в него има песни като "Spiders" и "My Pain" - значи някъде нещо яко е сбъркано. Проблемът не и в самите експерименти, а в това, че са несполучливи. И добре че са "Nero Forte" и още няколко парчета, които да спасят положението, че иначе не знам... Не искам да правят едно и също, уважавам търсенето на развитие, но както и да го гледам, това си остава най-слабият албум на Slipknot досега. Съжалявам.
+ + + + +
Смели, неочаквани експерименти и любопитни нововъведения в твочрческата посока.
В "Nero Forte", "Orphan" и отделни части от "Birth of the Cruel" и "Solway Firth" е истината.
Тук-там рифовете наистина пръскат, а Кори вади жестоки ревове и крясъци.
Някои парчета са толкова странни, че чак може и да му се харесат на човек.
В "Nero Forte", "Orphan" и отделни части от "Birth of the Cruel" и "Solway Firth" е истината.
Тук-там рифовете наистина пръскат, а Кори вади жестоки ревове и крясъци.
Някои парчета са толкова странни, че чак може и да му се харесат на човек.
- - - - -
14 минути от албума минават в излишни и прогресивно досадни интрота, аутрота и интерлюдии.
Разбирам, че Кори минава през труден период, но да не си го изкарва на нас, ако може.
Мрачните и страшни звуци като от хорър филм са по-скоро досадни скрибуцания.
Никаква идея какво дафак правят в този албум "Spiders" и "My Pain".
Даже някои от силните парчета тук са по-скоро средняшки за името Slipknot.
Една от силните песни и пилотен сингъл (!) е извън официалния траклист... wtf?!
Разбирам, че Кори минава през труден период, но да не си го изкарва на нас, ако може.
Мрачните и страшни звуци като от хорър филм са по-скоро досадни скрибуцания.
Никаква идея какво дафак правят в този албум "Spiders" и "My Pain".
Даже някои от силните парчета тук са по-скоро средняшки за името Slipknot.
Една от силните песни и пилотен сингъл (!) е извън официалния траклист... wtf?!
IF YOU LIKE
Stone Sour, Korn, Machine Head, Mushroomhead, 5FDP, Soulfly, Chimaira, SOAD и др.
Автор: Testset
[5/10]
За съжаление съм напълно съгласен с ревюто. Албумът в най-добрия случай е посредствен. 5 години чакане за това е доста разочароващо.
Според мен албумът не е лош. Бих му дал 7,5/10.
Интересно ревю, макар че моето е крайно противоположно - https://toshewood.blogspot.com/2019/08/slipknot-we-are-not-your-kind-2019.html
След десетина прослушвания 9,5/10. -0,5 заради Spiders, която не е лоша, но е много странна.