TODAY'S METAL: Skillet

About TMB

BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]

Skillet - Victorious

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, август 01, 2019 0 коментара

ЖАНР: Alternative Rock/Metal
ОТ/Д: САЩ | 02.08.2019

ЛЕЙБЪЛ: Atlantic Records
ОТНЕМА: ~63(+6) минути

Skillet не си губят времето, издават албум след албум и ето, че бройката им достигна 10 с "Victorious". Донякъде очаквано, тази твърде висока продуктивност оказва влияние. Джон Купър си направи и отделна банда, в която да прави по-тежка музика и това загатна, че в Skillet ще се отива към по-леко звучене.

Типичното Skillet звучене си е тук в началото с "Legendary" и "You Ain't Ready", но и в двете сякаш липсва онзи супер мощен избухващ хитов момент, който присъства в големите хитове на групата. И като говорим за хитове, "Victorious" е точно това, макар че е балада. Цигулките в началото, рифът, стадионният ритъм, супер мелодичните куплети, припевът, гласът на Джен, акордната прогресия - всичко в тази песен крещи "хит". Пък и то си е неписано правило - ако в една песен на Skillet има цигулки, то тя неизбежно е хит.

Тук някъде Skillet започнаха малко да ми се губят. "This is the Kingdom" звучи като супер дженерик крисчън рок, където е трудно да откроиш китарния звук. "Save Me" пък си има китарите и Skillet-ското звучене, но твърде многото "изправяне" на гласа на Джон се набива в ушите, а енергията се убива от твърде умореното темпо. С подходяща за дженерик ММА саундтрак енергия идва "Rise Up", където обаче електронното жужене заглушава и без това глухите китари по ужасен начин. Молим се баладният пълнеж "Terrify the Dark" да минава по-бързо, за да стигнем най-сетне до нещо "по-така" с "Never Going Back". Парчето има толкова много електроника, че спокойно може да мине за индъстриъл рок, а китарите най-сетне удрят силно. Между другото, ако погледнете спектрограмите, това е единствената песен в албума, която стига до честоти от почти 25 kHz, докато останалите песни рядко минават 20-21. Не че е важно, но е любопитна информация за аудиофилите.

"Reach" вдига оборотите и разчита на интензивна китарна работа, макар и да не блести като очевиден хит. Минава още една скучновата пиано балада ("Anchor") и се запътваме към финалната линия с... "Finish Line". Тя звучи малко като песен на Imagine Dragons, но, да му се не знае, не очаквах, че толкова много ще ми хареса! Сигурен хит, защото... има цигулки. Казах ви за неписаното правило, нали? На финала ни чака "Back To Life" - средняшка песен, където обаче китарният звук е с 5 стъпки пред всичко останало. Не се оплаквам, защото, честно казано, силата му ми липсваше из албума като цяло.

Не очаквах, че най-големите хитове в този албум ще бъдат балада, песен почти без китари и индъстриъл трак, но това е една от причините да обичам Skillet - винаги си заслужава да изслушаш албумите им докрай и да се изненадаш от нещо в тях. "Victorious" обаче има един основен проблем, който не ми даде мира - чувството, че е правен "по калъп". Залагането на познатото е някак претупано, заради което на песните им с по-типично звучене им липсва енергия и оригиналност, а баладите за пореден път са твърде много и повечето от тях не носят никаква емоция. Китарният звук пък често или е твърде слаб и приглушен, или тотално се губи, особено в странните крисчън рок парчета. И все пак, дори в този си вид, Skillet звучат с класи пред повечето си колеги по жанр. Мислех, че ще дам по-ниска оценка на албума, но след няколко слушания си промених мнението. Пробвайте и вие да му дадете повече шансове, ако не ви се хареса напълно на първо слушане.

+ + + + +

Няколко открояващи се хита, повечето от които дори не са с типичното им звучене.
Запазване на постигнатото до момента и експерименти в търсене на нова публика.
Там, където на власт са китарите, всичко се получава добре.

- - - - -

Твърде много посредствени композиции, сякаш правени по калъп.
Енергията често липсва, особено в парчетата с по-типично за групата звучене.
Джен се обажда все по-рядко и от това губи само разнообразието.
Китарите са озвучени много различно в различните песни - странно продукционно решение.
Твърде много балади.