TODAY'S METAL: Equilibrium

About TMB

BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]

Equilibrium - Renegades

Posted by Today's Metal Crew On сряда, август 21, 2019 0 коментара

ЖАНР: Modern/Folk Metal/MDM
ОТ/Д: Швеция | 23.08.2019

ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~42 минути

Човек ако тръгне да чете ревютата на повечето метъл медии, ще остане или с впечатлението, че това е един напълно нормален Equlibrium албум, или че е някакъв пълен провал, защото... не е нормален Equilibrium албум. Истината е някъде по средата - това е един много различен Equlibrium албум. Това не е "Sagas". Това е албум, продължаващ смело поетата посока от предишния такъв, където най-сериозен интерес предизвикаха хитовата "Born To Be Epic" и мрачният мелодет "Eternal Destination".

"Renegades" започва донякъде типично с "A Lost Generation", в която веднага се усеща присъствието на новоназначения клавирист, който се включва доста активно. Още със следващата "Tornado" обаче става ясно, че това няма да е просто фолк метъл албум. Парчето звучи до голяма степен като индъстриъл метъл с леки фолклорни мотиви, а леко завишените като гръмкост чисти вокали могат да ви ококорят в изключително мелодичния припев. След втория припев песента преминава директно в мощен модерен метъл и завършва със соло, повтарящо мелодията от припева. Следва лека доза объркване заради твърде мажорните, позитивно звучащи клавири в "Himmel und Feuer", без които това би било едно много различно и тежко парче, но няма време да мислим за това, защото следва нова изненада и нов удар по феновете на суровия метъл в "Path of Destiny". Песента си е чист модерен метъл с тежки, насечени рифове, супер мелодичен припев с чисти вокали и... рап на немски от гостуващата рапкор/метълкор банда The Butcher Sisters.

"Moonlight" щеше да мине за по-типичен Equilibrium трак, ако не бяха чистите вокали в припева, а "Kawaakari: The Periphery of the Mind" щеше да мине за добра, ако вокалите в нея не бяха толкова фалшиви (все едно начинаещ български хардкор певец се опитва да пее на английски и да звучи tough). Единственото хубаво в това парче е брейкдаунът, в който се крещи "Burn, burn, burn!" и има готина електроника и бас, но... дотук. "Final Tear" с нейния бластбийт може би най-много звучи като "старите" Equilibrium - без чисти вокали, на висока скорост, с епично звучене, макар и този път подкрепено от някак... "космични" електронни подложки.

Е, не очаквах от Equilibrium да направят и свирепо як денс метъл (точно така - денс метъл) трак, но "Hype Train" е точно това. Песента е тотален хит и мога да си обясня, че не са я пуснали като сингъл, само с това, че най-вероятно не би била по вкуса на суровите метъл фенове. Това, което я разваля, е включването на иначе талантливата Julie Elven, чиито вокали би трябвало да звучат като в евроденс парче, но звучат по-скоро като... ужасна грешка. За финал идва 7-минутният епос "Rise of the Phoenix", където вече няма толкова електроника (камо ли денс), но по много приятен начин се срещат старото и новото звучене на групата - с бластбийтове, чисти вокали, фолклорни мотиви, мрачна атмосфера и зарибяващи мелодии. Реално последните 2 минути са само аутро, но пък много епично такова, така че нямам забележки към него.

Equilibrium може и да поизгубят някой и друг верен фен с някои от резките промени в звученето си, но пък със сигурност ще спечелят сърцата на по-отворените за новости и модерен саунд слушатели. Но дори така - напълно бих разбрал разочарованите. Промените са наистина сериозни, а чистите вокали, макар и добри, са твърде гръмки и се извисяват с няколко идеи над всичко останало. Друг проблем в албума е, че му липсва достатъчно кохерентност, за да се хареса изцяло на когото и да е. От една страна са по-типичните парчета, а от друга - модерният метъл, електрониката, рапирането - всичко това лесно може да "дойде в повече" на редовия фен и няма как някой да му се сърди, ако остане малко или много разочарован от "Renegades", защото той е много, много далеч от "Sagas", да речем. Авторът на това ревю обаче остава доволен от чутото.

+ + + + +

Почти напълно обновено звучене с впечатляващ модерен звук.
Няколко абсолютни хита, пък били те и за ужас на тру феновете.
Смели експерименти в различни посоки, някои от които - учудващо успешни.

- - - - -

Твърде рязко отскубване от типичното звучене.
Липсва консистентност - в общи линии всяка композиция е сама за себе си.
Чистите вокали са окей, но са твърде силно надути в микса.
Някой и друг слаб трак и някое и друго лошо гост-включване.