ЖАНР: Power/Heavy Metal
ОТ/Д: Швеция | 19.07.2019
ОТ/Д: Швеция | 19.07.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~38 минути
ОТНЕМА: ~38 минути
Великата война започва напрегнато с "The Future of Warfare", откъде веднага ни става ясно, че при Sabaton, за добро или не, промяна няма. Цялото парче звучи така, сякаш всеки момент ще се случи нещо, но реално се редуват куплет с припев и изведнъж... край. Странно и еднообразно начало, сякаш е някакво дългичко интро. "Seven Pillars of Wisdom" възпява Томас Лорънс, участвал в Арабското въстание срещу Османската империя. Тук единствената изненада е, че няма изненади - за песен, говореща за пустиня, Египет и Арабското въстание, някак можеше да се очаква някакъв ориенталски мотив, да речем, ей така, за разнообразие - но не. Песента е повече от типично Sabaton парче. Чували ли сте някога песен на Sabaton? Е, същото е. Все пак продължаваме да летим стремглаво напред с 82-ра въздушна дивизия на ВВС на САЩ с "82nd All the Way", където темпото се вдига, но отново е трудно да се отбележи нещо конкретно, което да си струва повече от ред обяснения.
Разнообразието идва в "The Attack of the Dead Men". Германците нападат крепостта Осовец, защитавана от руски и полски войници и използват отровен газ - бромин и хлорин. Ужасяващите последствия от това водят до изключително мъчителна смърт - кожата на жертвата изгаря и се разлага, очите ослепяват, а вътрешностите изгарят. Въпреки това войниците в крепостта на се предават. Когато германците щурмуват, пред очите им се открива гледка като от зомби филм - руски и полски войници с разлагаща се кожа, плюещи парчета от собствените си дробове, отвръщат на атаката. Покосени от ужас, германците се втурват да бягат въпреки десеторно по-големия си брой, масово захвърлят оръжията си и понасят тежки загуби, заплитайки се в собствените си ограждения от бодлива тел. Песента е епична и мрачна, точно като битката, а хоровите вокали в припева са сред най-надъхващите в албума. За разнообразието допринася и добавената електроника - оръжие, което Sabaton използват рядко и няма да им се разсърдим, ако по-често го вадят от арсенала си.
В американски героичен стил идва "Devil Dogs" - бързичка песен за американските пехотинци, наричани от германците "дяволските кучета". Тя обаче е по-скоро свеж преход към нещо наистина впечатляващо - "The Red Baron". Когато пуснаха тази песен като сингъл, адски се ентусиазирах за албума, защото наистина носи нещо повече от типичното Sabaton-ско звучене. Бързо темпо, епичен припев и орган, че даже и соло на орган! Осъзнават ли Sabaton колко им отива това?! А когато темата е и моята любима такава за Манфред фон Рихтхофен, брилянтният млад германски ас, всяващ ужас в небето с червения си триплан - няма как това да не ми е любимият трак в албума. "The Great War" идва веднага след това с епични клавиши, хорови напеви и друга моя любима военна тема - битката при Пашендейл, която Sabaton не за пръв път възпяват. Парчето е сигурен бъдещ концертен хит, а припевът му несъмнено тепърва ще ехти, крещян от хиляди гърла.
По време на Великата война един снайперист се отчита с 378 убийства - канадецът Франсис Пегамагабоу, който бива възпят в "A Ghost in the Trenches". Композицията е скоростна и праволинейна (като изстрел от снайпер), като трябва много да се заслуша човек, за да чуе готината фонова електроника по време на китарното соло. Следва друг сигурен хит - "Fields of Verdun", която също е типичен Sabaton, но в най-хубавия възможен смисъл. Войната приключва с "The End of the War to End All Wars", очевидно вдъхновена от идеалистичното виждане за края на ПСВ. Епична, бомбастична и победоносна, композицията затваря албума с оркестрации и хорове, а след нея остава само аутрото "In Flanders Field", изпято от женски хор.
Знам, че хората обожават Sabaton, аз също съм сред тях, умрях от кеф още когато дойдоха за пръв път в България и откраднаха шоуто на Hammerfall, но оттогава мина доста време, а Sabaton продължават да правят много, ама МНОГО от същото. Не че има нещо лошо, но отдавна им е време за малко повече разнообразие. Така де, ако една армия използва една и съща тактика всеки път, накрая действията ѝ стават предвидими. Тук половината композиции могат спокойно да са от всеки друг техен албум и не се открояват и запомнят с почти нищо. Редом до сигурните хитове "The Great War" и "Fields of Verdun" свеж полъх носят само "The Red Baron", "The Dead Men" и епичната "The End of the War to End All Wars", което е твърде малка бройка за доказана група като Sabaton. Та така - половин силен албум и още половин не особено силен (но в никакъв случай слаб) такъв... май би следвало да съм доволен? Не знам защо очаквам толкова повече от Sabaton. А може би все пак и горчивината, че няма нищо за битката при Дойран все пак ми е повлияла?
+ + + + +
Епичен, героичен, мощен, интензивен и много надъхващ.
Няколко сигурни бъдещи хита и няколко невероятни парчета с по-свежо звучене.
Открояващо се добра китарна работа.
Куп интересни истории от ПСВ.
Няколко сигурни бъдещи хита и няколко невероятни парчета с по-свежо звучене.
Открояващо се добра китарна работа.
Куп интересни истории от ПСВ.
- - - - -
Много от същото - една армия трябва понякога да променя тактиката.
Половината албум е предвидим, сухичък и твърде лесно забравим.
Уви, пак нищо за България, все едно в тая война не ни е имало...
Половината албум е предвидим, сухичък и твърде лесно забравим.
Уви, пак нищо за България, все едно в тая война не ни е имало...
IF YOU LIKE
Civil War, Powerwolf, Manowar, Raubtier, Beast In Black, Hammerfall, Gloryhammer, Van Canto и др.
Автор: Testset
[7/10]
Ревюто звучи като писано от някой друг, а не от Testset. Липсват обичайната емоция и хъс, така характерни за неговите ревюта. Което ме навява на мисълта, че разочарованието от албума е по-голямо, отколкото изглежда, и има доста неизказани неща.
Последно Сабатон - гей-метъл банда ли са, или това са само грозни слухове от завистливата конкуренция? Ще има ли "разкриване" и "признание" подобно на Роб Халфорд и Billie Joe Armstrong!?!
О, ревюто си е мое. Разочарование със сигурност има, но обективно погледнато, от албум с 10 песни, където 5 са много добри, а 5... не са лоши сами по себе си, не би било редно да дам по-ниска оценка на албума. Пък и твърде много харесвам групата, признавам. Гледах и разочарованието, че за пореден път няма нищо за битката при Дойран, да не ми влияе, но явно си е проличало твърде много. Явно ще чакаме да станат дядовци и да залязат, че да хванем и ние частица внимание към нашата история...
Наистина, дори "пълнежът" не е лош, просто вече сме го чували. Говорихме с един приятел, с когото заедно слушахме албума и след първите три песни си казахме "Абе тия песни не са ли ги издавали вече"? Не че са лоши, но няма изненади. Но много хора разчитат и именно на това, особено когато в наше време куп групи си сменят коренно стила и се губят. Просто тук липсва разнообразие, а отчайващо имат нужда, защото следващия път не знам как би им било простено. Ако нямаше песни като "The Red Baron" и "The Attack of the Dead Men", везните щяха много да се наклонят в негативна посока, честно казано.
- Testset
Най-слабият албум на SABATON за мен. Меко казано трагедия. Не открих НИТО ЕДНА песен, която да ме грабне. Сухо, еднообразно. Песните все едно са правени по калъп. Оценка 2/10
Крачка нагоре спрямо скуката от предишния албум, но наистина, нищо ново под слънцето не предлагат, както и нищо, което да не са записвали вече. Още един такъв албум и посоката ще е надолу...
MNOGO DOBAR ALBUM.