ЖАНР: Modern Heavy Metal
ОТ/Д: Германия | 28.06.2019
ОТ/Д: Германия | 28.06.2019
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~49 минути
ОТНЕМА: ~49 минути
Преди да продължа бих искал само да кажа, че никога досега не бях получавал промо с по-ниско качество, затова не мога да говоря много за качеството на продукцията. Откакто станахме недостойни за Napalm Records можем да разчитаме само на странични (и далеч по-разбрани от тях) дистрибутори, които ни дават това, което им дава на тях Napalm. А в случая - 128-килобитово, 32-килохерцово MP3, сякаш сме в миналия век, братче... ама да не подхващам темата, че мога дълго да беснея по нея.
Пуснах албума, опитвайки да се абстрахирам от ужасното качество и след интрото Majesty избухнаха с пауър метъл парче с мелодичен припев - "Rizing Home". Промяната беше очевидна моментално, а търсенето на модерното изглеждаше като че е на всяка цена. Следва сингълът "Burn the Bridges", който изненада феновете с модерно електронно звучене и лепкав, почти поп припев - ей така се горят мостовете към тру метъл миналото! "We Are Legends" запазва модерния звук, но добавя епичност в масивния припев и като цяло малко прилича на песен на Within Temptation, не съм съвсем сигурен защо. Следва очевидно гласената за хит "Wasteland Outlaw" - модерно звучащо хеви парче с електроника и мелодичен припев, но леко комичен клип. Самото видео не е лошо създадено, но пък изглежда като визията на чичо ви и четиримата му верни другари от казармата на тема "какво харесват сега младите" след две ракии и две мастики. Накратко - младите сега харесват скейтборди и паркур, но пък парчето не е лошо.
"Church of Glory" залага на двете каси, на мелодичен припев и любопитна мешавица от електроника и Manowar-ски напеви, която може да определим като "модерен тру метъл". С приповдигнат дух, електронни арпежатори и чийзи мелодичен припев идва и следващата "Mavericks Supreme", а "Words of Silence" е първата и единствена балада в албума. Тя започва с пиано и вокали, които обаче не знам дали са "изправяни" дигитално, или просто качеството на промото е чак толкова брутално лошо, но съм склонен да вярвам на първото. Баладата, за щастие, не е сълзлива, а по-скоро badass, особено с този текст и с включващите се по някое време китари. Колелото на двете каси се завърта отново в по-класически звучащата "Last Brigade", където е и най-якото китарно соло в албума. Със сходен тру метъл дух, но и с доста по-яки рифове се врязва "Blood of the Titans", а с агресивни насечени китари и електроника "Stand as One" слага финал на този доста различен албум на Majesty.
Majesty са много, много различни от това, което бяха. И като гледам ревютата ни за предишните им албуми си мисля, че май-май промяната е за добро, защото наистина дълго време те бяха за Manowar това, което е Derby колата за Coca-Cola. Те бяха това, което щяхте да получите, щом си поръчате Manowar от AliExpress. Е, вече не е така, вече правят нещо свое! До известна степен запазен е тру метъл духът, както и чийзи текстовете, писани сякаш от седмокласник, разкъсван между любовта си към Manowar и любимите си анимации от 80-те. Не че толкова ме вълнуват текстовете, но когато са чак толкова слаби и изпълнени с толкова тежък акцент - правят впечатление. Оттам нататък - не бих определил "Legends" като слаб, но не бих казал и че мозъкът ми гръмна от оригиналност и феноменална невероятност. Хайде стига, разбрахте ме.
+ + + + +
Най-сетне отдалечаване от копирането на Manowar и създаване на собствено звучене.
Доста малко групи смесват добре хеви и пауър метъл с електроника, палци горе тук.
Открояващо се добра китарна работа.
Доста малко групи смесват добре хеви и пауър метъл с електроника, палци горе тук.
Открояващо се добра китарна работа.
- - - - -
Различни са от това, което бяха преди, но пак не блестят с твърде много оригиналност.
Текстовете са доста, ама дости лоши, а вокалите хич не им помагат с тоя натъртен акцент.
Остава усещането, че твърде много се напъват и не им е комфортно с това ново лице.
Нищо общо със самия албум, но промо с такова лошо MP3 качество не бях получавал досега.
Текстовете са доста, ама дости лоши, а вокалите хич не им помагат с тоя натъртен акцент.
Остава усещането, че твърде много се напъват и не им е комфортно с това ново лице.
Нищо общо със самия албум, но промо с такова лошо MP3 качество не бях получавал досега.
IF YOU LIKE
Bloodbound, Freedom Call, Manowar, Ross The Boss, Mystic Prophecy, Elvenking, Civil War и др.
Автор: Undepth
[6/10]
0 Response for the "Majesty - Legends"
Публикуване на коментар