ЖАНР: Symphonic Death Metal
ОТ/Д: Италия | 24.05.2019
ОТ/Д: Италия | 24.05.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~52 минути
ОТНЕМА: ~52 минути
Началото на албума показва най-агресивната страна на групата, със скоростен бластбийт, оркестрации и хорови напеви, последвани от сърдитите ревове на новия стар вокалист. Още тук обаче трябва да кажа, че промото, с което разполагам, е с неприемливо ниско качество (нещо от сорта на MP3 на 128-192 kbps) и не мога д апреценя кои проблеми със звука са следствие от лошото качество и кои - от евентуално лоша продукция. Така например, не знам дали вокалите на Франческо са приглушени по принцип под пращящия микс от балстбийтове и оркестрации, или просто слушам гадна емпетройка. Ако е първото - значи говорим за проблем с продукцията. Същата помитаща смесица иначе продължава да вилнее и из "Carnivorous Lamb" (където чуваме и не особено добре вписващи се чисти вокали), както и в малко по-мелодичния сингъл "Sugar", чийто смазващ припев удря като с чук в слепоочието. Най-доброто в албума обаче тепърва предстои и се нарича "Monnalisa" - ней-добре построената композиция в албума. С няколко идеи повече театралност, мелодичност, мрачни и ниски пиано тонове, щипка оперно пеене и леко Cradle of Filth-ски ѝ куплети, това парче ни подсеща колко по-пленяващо могат да звучат FGA, когато се постараят да направят нещо повече от самоцелно брутален симфо дет. Така де, нищо против бруталния симфо дет, но FGA неведнъж са показвали, че могат много повече - и го доказват отново с "Monnalisa".
Връщаме се към регулярната програма (с брутален симфо дет) със скоростната "Worship and Forget" и блестящата с открояващи се китарни и бас сола (но и още от онези странни чисти вокали) "Absinthe". "Pissing on the Score" пък започва с магично пиано интро, продължава с подобаващо здрав риф и избухва със зверски ревове, още куп рифове и, очаквано - бластбийтове. И тъкмо почнах да си мисля, че по този начин в шумотевицата се губят доста яки идеи и че има нужда малко да се успокоят, когато дойде "The Day We'll Be Gone". Е, нямаше нужда чак толкова да се успокояват май, защото песента в общи линии е 6-минутна оперна балада с малко погрухване и малко китари преди края.
Началото на края идва с почти 8-минутния епос "Embrace the Oblivion" - другата най-добре построена композиция в албума, с много повече идея, повече пиано, по-открояващи се рифове, повече разнообразие и по-малко бластбийтове. Пианото на финала ѝ неусетно прелива в пианото на аутрото "Veleno", което, ако не е композирано от италиански композитор преди поне 300 години, значи показва, че на италианците композирането на такава музика просто им е в кръвта. И точно затова ми се искаше, колкото и неметълско да звучи от моя страна, в този албум да чуя повече идеи и по-малко бруталност. Пак не е никак лошо, даже много напротив - но тези хора могат повече и е грехота да не чуем абсолютния им композицонен потенциал.
+ + + + +
Рядко сполучлива комбинация от отвяващо бърз дет метъл и оркестрации.
Няколко зашеметяващи, почти театрални композиции.
Майсторство, скорост, жестоки рифове, брутални барабани.
Новият стар вокалист се справя доста добре с новите си стари задачи.
Просто не мога да не спомена, че обложката си е чисто изкуство!
Няколко зашеметяващи, почти театрални композиции.
Майсторство, скорост, жестоки рифове, брутални барабани.
Новият стар вокалист се справя доста добре с новите си стари задачи.
Просто не мога да не спомена, че обложката си е чисто изкуство!
- - - - -
Самоцелно втежнено звучене за сметка на мелодичността и разнообразието.
Вокалите звучат малко глухо под купищата оркестрации и балстбийтове.
Продукцията като цяло можеше да е по-добра (както и качеството на самото промо).
Вокалите звучат малко глухо под купищата оркестрации и балстбийтове.
Продукцията като цяло можеше да е по-добра (както и качеството на самото промо).
IF YOU LIKE
Septicflesh, Mayan, Allegaeon, Hollenthon, Behemoth, Arsis, Hypocrisy, Ex Deo, Gorod и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
0 Response for the "Fleshgod Apocalypse - Veleno"
Публикуване на коментар