TODAY'S METAL: Combichrist

About TMB

BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]

Combichrist - One Fire

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, май 13, 2019 0 коментара

ЖАНР: Aggrotech/Industrial Metal
ОТ/Д: Норвегия/САЩ | 07.06.2019

ЛЕЙБЪЛ: Out of Line
ОТНЕМА: ~51 минути

Длъжен съм да започна с това, че за пръв път пиша за Combichrist. Този тип индъстриъл винаги ми е бил в полезрението, макар и предимно в периферията. Харесвам и тях, и куп други индъстриъл, EBM и дарк електро банди, но за пръв път пиша за Combichrist, затова ако някой фен открие нещо възмутително в думите ми, или се чуди "Как може да не си открил връзката с този и този им албум?!" - да ме прощава предварително. Но слушам "One Fire" от около седмица и искам да кажа две думи за това чудо тук. Пък и Combichrist са сред малкото групи, на чиито концерт съм бил и токът е спирал, дължа им поне едно ревю.

В последните години Combichrist експериментират с по-тежко и китарно звучене и всеки нов албум е изненада от някакъв сорт, та и "One Fire" не прави изключение. Той сякаш комбинира в себе си всичко, на което Combichrist са способни, наред с някои странности, на които мислех, че само Laibach са способни. Но всичко с времето си. Като за начало, "One Fire" започва там, където "This Is Where Death Begins" свърши (иронично) с агресивната, строга, маршова тупалка "Hate Like Me". В този дух е и другият сингъл "Understand", но е редно да ви предупредя, че няма много други парчета с това звучене из албума. Може би заглавната "One Fire" се приближава, макар че в нея няма крещящи вокали, а "Broken United", макар и да излива сходна агресия, звучи записана по различен начин - с по-сурови, някак приглушени (да не се чете като "тихи") китари. "Guns at Last Dawn" с участието на Burton C. Bell пък се врязва с различно звучене, което сякаш е част от друга продукция, но пък носи много метъл дух и определено напомня за Fear Factory и Ministry от 90-те.

За тези, които познават Combichrist най-вече като електронна банда, също има приятни включвания. Най-приятното, наречено "Lobotomy" дори се превърна в любимия ми трак от албума и още нямам идея защо този трак не е пуснат като сингъл. Това е тотален дарк електро клубен хит, който мога да опиша само като нещо средно между "Clubhit" на Noisuf-X и "Breezer" на Jaroslav Beck от играта "Beat Saber". Другото по-електронно парче е "Last Days Under the Sun" с участието на Даниел Майер, познат ни от Haujobb и Covenant. И с това горе-долу приключваме (сравнително) нормалната част и влизаме в странното.

Дори да не броим интрото и интерлюдията в графата "странни" (позволено им е), не съм сигурен какво точно да кажа за "Bottle of Pain", която звучи като песен за ирландски пъб, залята с електронни оркестрации, без барабани и бийтове. Честно, ако някой правеше ремикси на Dropkick Murphys, вероятно щяха да звучат точно така. Веднага след нея пък идва "2045", която звучи като саундтрак към 90-арска антиутопична киберпънк видеоигра - жужащи китари, футуристични радио речетативи, машинни звуци и спорадични ревове от страна на Анди. Не казвам, че е лошо - само, че е малко странно. В тази графа не мога да не сложа още кавъра на "California Über Alles" на Dead Kennedys (който, признавам, доста им отива) и почти 6-минутния мрачен финал "The Other", който на странност почти достига последните поетични странности на Laibach.

И докато не мога да гарантирам, че имаме един и същи вкус с читателя, мога да се надявам, че горе-долу сте придобили представа за това, което ви очаква в "One Fire". Нямам идея колко точно харесвате aggrotech, както и какво търсите и очаквате от Combichrist, затова моята оценка може да няма особено значение за вас, но това не я прави по-малко моя. Далеч не всичко в "One Fire" е по моя вкус, но това, което открих за себе си, ще се задържи за дълго в плейъра ми, така че ще гледам най-напред да съм честен спрямо себе си и своя вкус. Оттам нататък ми се доверявайте на своя глава.

+ + + + +

Няколко убийствени трака, бъдещи концертни хитове.
Композиции с разнообразно звучене - тежки, електронни, 90-арски, странни.
От агресията във вокалите (там, където я има) може да настръхне човек.

- - - - -

Няколко твърде странни композиции, които продължават да не ми звучат на място.
В опитите си да има "по нещо за всеки" малко са се разпилели и липсва хомогенност.