ЖАНР: Power Metal
ОТ/Д: Швеция | 22.03.2019
ОТ/Д: Швеция | 22.03.2019
ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~46 минути
ОТНЕМА: ~46 минути
Албумът започва със заглавната песен, която е и първи сингъл - недвусмислен начин да се каже "Да, това очаквайте". И се е така - песента е показател за качеството и съдържанието на целия албум. Още слеващият сингъл (и следващ трак в траклиста) "Slayer of Kings" обаче ме изненада неприятно, защото използва една мега изтъркана мелодия, за която само на прима виста се сетих, че е ползвана от още поне 5 групи и кой знае още колко, за които не се сещам в момента. Същата мелодия можете да чуете в "We Are Pirates" на Orden Ogan, "Keelhauled" на Alestorm, "Sankaritarina" на Moonsorrow, "Metal Nation" на Crystal Viper, края на "Rock of Cashel" на Edguy и "Silver Wings" от миналия албум на... Bloodbound. Точно така. Bloodbound. Ако някой ми обясни какво кара всички групи да ползват тая мелодия, а някои даже и по два пъти - ще съм благодарен.
За щастие, с това приключва най-негативното изживяване в този албум и всичко продължава по план със среднотемповата "Skyriders and Stormbringers" и хитово звучащата със своите насечени китари "Magical Eye", която е една от най-добрите песни в диска. Не мога да кажа същото за твърде мажорната "Blackwater Bay" и съвсем избиващата на пиратски метъл "The Warlock's Trail", но няма как да се оплача от вдигащата оборотите "Giants of Heaven" и леко сабатонската (поне в началото си) "A Blessing In Sorcery". Търкалящата се като голяма бойна машина с героичното си звучене "Breaking the Beast" почва да ни води към финалните порти, а точно преди тях забързваме ход с другия ми албумен фаворит "Balerion", чийто епичен припев може лесно да бъде еталон за пауър метъл. За финал "Reign of Fire" започва бавничко, атмосферично, с епични хорови напеви и акустични китари, но постепенно се разгръща и включва повече китари, готино соло и героичен финален припев. Признавам, очаквах малко по-епичен финал, но и така съм окей.
По-важното, което очаквах, беше малко по-сериозна бройка на композиции с темпо над средното и поне една, която да ми отвее перчема, но такава така и не се появи. Пояснявам, че не се оплаквам от това, което вече го има в албума, защото вече го въртя над две седмици от край до край и се хващам, че искам да пропусна не повече от 2-3 песни, което е страхотен резултат за претенциозен мрънкач като мен. Това, от което се оплаквам, е преобладаващото средно темпо, но и то не ми е чак такъв проблем, тъй като Bloodbound са се постарали да не остава усещане за еднообразие. "Rise of the Dragon Empire" си е супер в крайна сметка, но пък и Bloodbound вече са доказали, че умеят да творят по-зарибяващи, по-ударни и по-запомнящи се композиции, заради което чакаме от тях всеки път да се надскачат, а сега по-скоро залагат на сигурното.
+ + + + +
Пауър, дракони, героизъм, епичност и всичко друго, което трябва да има в един ткаъв албум.
Хомогенен, директен, стабилен и пълен със скрити препратки към любими банди.
Безкомпромисни вокали, изчистен звук, качествена продукция.
Хомогенен, директен, стабилен и пълен със скрити препратки към любими банди.
Безкомпромисни вокали, изчистен звук, качествена продукция.
- - - - -
Мелодията в "Slayer of Kings" сме я чували на още поне 601118 места.
Още 1-2 не чак толкова впечатляващи композиции.
Твърде много композиции в средно темпо и нито една в отвяващо такова.
IF YOU LIKE
Rhapsody of Fire, Stratovarius, Edguy, Helloween, Sonata Arctica, Axxis, Hammerfall, Sabaton и др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "Bloodbound - Rise of the Dragon Empire"
Публикуване на коментар