ЖАНР: Modern Metal
ОТ/Д: Швеция | 01.03.2019
ОТ/Д: Швеция | 01.03.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~51 минути
ОТНЕМА: ~51 минути
Вероятно сте усетили, че Андерс звучи някак различно в новите сингли, нали? Това вероятно е следствие от факта, че фронтменът е взимал вокални уроци три пъти седмично, за да подобри гласа си и да достигне нови, по-високи тонове и като цяло - просто да бъде по-добър вокалист. Новите му умения влизат в употреба веднага и осезаемо освежават звученето, затова може би тук е редно да кажа - не очаквате "завръщане към корените", нали? Добре, защото иначе за поредна година ще се разочаровате. Но ако сте отворени към това In Flames да правят добър модерен метъл - "I, The Mask" може и да се окаже точният албум за вас.
Пуснатите предварително сингли ме подготвиха добре за това, което представлява този албум, затова не се учудих, когато откриващата "Voices" звучеше в сходен стил с тях. Тя разчита на типична инфлеймска рифовка (в духа на SOAPF) и старата формула "харш вокали в куплетите, супер мелодични чисти в припева). Бьорн Гелоте вкарва и едно соло, за да може картината да се изясни напълно, докато в далечния заден фон се дочува приятна електроника. Заглавната "I, The Mask" вдига оборотите, без да губи мелодичността, а "Call My Name" е поредният претендент за хит, който, честно казано, не знам защо не бе пуснат като сингъл, защото определено носи много хитов заряд, има страхотен припев и радва с жестока китарна работа. Припевът пък е толкова мелодичен и "алтърнатив", че направо напомня за Emil Bulls - и нямам нищо против това.
Големият хит в албума безспорно е "I am Above" и изборът ѝ за пилотен сингъл е точно решение, макар някои да не разбраха защо видеото включва само лицето на Мартин Валстрьом от "Mr. Robot" (и защо този факт е толкова як). Следващата "Follow Me" пък е първата балада в албума и започва с красив акустичен риф. Впоследствие се включват и тежки китари, а припевът блести с мелодичност, като в края даже се модулира с нота нагоре, с което си напомняме за вокалните уроци на Андерс. Противоречивата "This Is Our House" пък не се услади на коравите фенове, но ако изключим странните пънкарски възгласи в началото, песента си е доста, доста добра, а мелодичните вокали на Андерс са твърде зарибяващи, за да им мрънкаме.
Съвсем завиваме към алтърнатив с "We Will Remember", в която няма харш вокали и до известна степен звучи като здрав трак на Red. Някой може и да сбърчи вежди тук, но аз продължавам да нямам против, защото чистите вокали на Андерс наистина са по-добри от всякога. В "In This Life" също (почти) няма харш вокали, но нито това, нито бавничкото темпо отнемат от стойността ѝ. Песента е може би най-леката в целия албум, но ако погледнете отвъд това - е добре построена и като нищо ще си тананикате припева ѝ дори неволно. Тежестта и скоростта се завръщат с може би най-тежката песен в албума - "Burn", която съчетава тежки рифове и свръхмелодичен припев. "Deep Inside" пък изненадващо започва с... ориенталски мотив и риф, но след това преминава в нормален, китарно ориентиран алтърнатив метъл, в който тежкият ориенталски риф се намества повече от удобно - пореден моментално запомнящ се трак.
Към финала в средно до бавно темпо ни води постепенно разгръщата се "All the Pain", в която чуваме малко повече електроника от обикновено. Песента в никакъв случай не е типична за In Flames, но за пореден път - толкова добре е изпипана, че не мога да се оплача нито обективно, нито субективно. Закриващата "Stay With Me" пък е по-чист вид балада, започваща с акустичен, но типично инфлеймски риф и учудващо нежни вокали от Андерс. След 3 минути и половина се включват тежки китари и електроника, които правят звученето дори още по-мащабно, а от финалните крясъци на Андерс буквално можеш да настръхнеш. Да, песента ще се стори твърде лека за мнозина, но съм сигурен, че ще се превърне и в любима за дори повече хора. Още помня как едно време всички плюеха по "Metaphor", пък на мен и до днес ми е една от любимите песни в този и без това почти перфектен албум. Всъщност, точно така различен и смел беше и "Reroute To Remain" някога, заради което може би неведнъж си направих асоцииации между него и "I, The Mask".
Силата на In Flames винаги е била в това да бутат границите настрани и да правят неочаквани, смели, силни неща. Е, понякога не им се получава и прекрачването на границата се превръща в пропадане в пропаст ("Siren Charms"), но албуми като "Reroute To Remain" някога и "I, The Mask" сега правят стъпки към рязка промяна, но без от това да се губи духа на In Flames. "I, The Mask" е по-лек, по-алтернативен, по-мелодичен от познатото досега, но е неоспоримо In Flames. За разлика от разни други групи, които минават от тежка музика към поп и губят същността си (кхъм, BMTH), In Flames просто дават урок по еволюция и дори след толкова години на сцената продължават да се стремят към надграждане и самоусъвършенстване - нещо, с което твърде малко групи могат да се похвалят и или лежат на стари лаври, или тотално се продават на мейнстрийм сцената.
В крайна сметка "I, The Mask" е сравнително лек албум за In Flames стандартите, но пък кажи-речи всяка песен в него се откроява по някакъв начин - и това е от огромно значение. "I, The Mask" е различен от всичко друго не само на пазара като цяло, а и от всичко друго в дискографията на In Flames. И именно тук идва майсторството - разликата е само и единствено в детайлите, защото стабилната, вечно разпознаваема IF основа си е на мястото и просто няма как да сбъркаш групата. Майсторско изпълнение, на което ви препоръчвам да дадете шанс, дори да не си падате чак толкова по "леките" In Flames.
+ + + + +
Дори след толкова години In Flames доказват, че могат да се усъвършенстват, надграждат и еволюират.
Забележителна китарна работа и значително подобрен звук спрямо предния албум.
Изцяло ново ниво на вокални умения от страна на Андерс Фриден!
Зарибяващо, хитово мелодичен албум, пълен с емблематични инфлеймски рифове.
Почти всяка песен в този албум блести с нещо различно и спокойно можеше да е хитов сингъл.
Даже баладките са страшно добри, а знаете как ги третираме тук обикновено.
Целият албум е това, което "Battles" трябваше да бъде, но се проваляше на всяка стъпка.
Забележителна китарна работа и значително подобрен звук спрямо предния албум.
Изцяло ново ниво на вокални умения от страна на Андерс Фриден!
Зарибяващо, хитово мелодичен албум, пълен с емблематични инфлеймски рифове.
Почти всяка песен в този албум блести с нещо различно и спокойно можеше да е хитов сингъл.
Даже баладките са страшно добри, а знаете как ги третираме тук обикновено.
Целият албум е това, което "Battles" трябваше да бъде, но се проваляше на всяка стъпка.
- - - - -
2-3 песни, които също не са лоши, но са някак... по-обикновени.
Вероятно ще се стори прекалено лек на много от феновете.
Вероятно ще се стори прекалено лек на много от феновете.
IF YOU LIKE
Engel, Soilwork, The Unguided, Emil Bulls, Raunchy, Dead by April, Killswitch Engage и др.
Автор: Testset
[9/10]
Явно албума е супер. Нямам търпение да го чуя!