ЖАНР: Melodic Death/Doom Metal
ОТ/Д: Германия | 11.01.2019
ОТ/Д: Германия | 11.01.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~47 минути
ОТНЕМА: ~47 минути
Още в самото начало лъхва студен, мрачен полъх, който щях да се обзаложа, че идва от нордските страни, ако не бях прочел, че пичовете са от Есен, Германия. Отварящото заглавно парче е доста дуумаджийско и потискащо, което не е точно моя тип ракия, но може би говоря така, защото дължината от близо 8 минути ми натежа. Следващата "Tears of the Eyeless" е друга работа - чистите вокали в началото ѝ все така носят дуум настроение, но и красива меланхолия, която нямаше как да открия в отварящия трак. Нова промяна в настроението идва с "The Aberrant Host", която започва с ниски, тихи чисти вокали, преминаващи в агресивни ревове. И това може би щеше да ми е любимият трак в албума, ако от 5 от тези 7:19 минути не бяха инструментал. Съжалявам, просто това е твърде много време без вокали.
С "Feardom" се връщаме в почти депресиращо настроение, с разлети тежки рифове и мрачни ревове, които неусетно преминават и в следващия, дълъг над 8 минути епос "Cihper". Не мога да скрия, че взе да ми става малко еднообразно. Ревовете звучат идентично през цялото време, а меланхоличните пасажи не добавят кой знае каква стойност към общата картинка, тъй като не блестят с голяма оригиналност - просто са окей, но на днешно време съм твърде претенциозен за "просто окей". За щастие дойде "Resonance", която ми стана и любимата песен в албума. В нея има само чисти вокали и с това бие по-скоро на чист дуум, отколкото на мелодет, но мелодичността ме грабна и ме отнесе по начин, по който не очаквах, че тази група е способна. Тук вече няма нищо излишно, а преходът към закриващата "Road To Perdition" е точно такъв, какъвто трябва да бъде - хем ясен, хем логичен. Последната започва с агресивен риф, изпъкващ бас, затишие и меланхолични чисти вокали, за които си казвах "Ей сега трябва да преминат в ревове и ще е супер" - и така и стана. Всичко вървеше по план, песента се развиваше постепенно, но някъде към средата на песента отново на власт дойде еднообразието и 8-те минути за пореден път натежаха.
Нямам идея колко адекватна е оценката ми, защото твърде много харесвам меланхоличен мелодет и хем съм пристра̀стен, хем съм вдигнал летвата високо и имам досадни елитарски претенции. Мисля, че "Black Frost" определено е добър албум, но, честно казано, не виждам как ще се задържи дълго в плейлиста ми, най-вече защото е твърде еднообразен на места. В тези 47 минути има само 8 песни, много от които обаче са излишно дълги и осемте минути определено натежават, защото в тях просто не се случва нищо изненадващо или различно. Чистите вокали пък безспорно са по-сполучливи и далеееч по-разнообразни от ревовете, та може би ще е добре Nailed To Obscurity да поработят още малко в тази посока и да преценят дали изобщо им трябват екстремни вокали при това положение. Чак ми е странно, че го казвам точно аз, ама смятайте колко трябва да са ми доскучали, за да стигна толкова далеч, че да кажа "Не знам дали ви трябват ревове". Оттам нататък, ако харесвате бандите в IYL - определено хвърлете едно ухо, няма да сбъркате.
+ + + + +
Меланхоличен мелодет/дуум с атмосферични, мрачни инструментали.
Открояващо се добри чисти вокали, бас и барабани.
Готини преходи от затишие към тежки разлети рифове.
Баси яката обложка.
Открояващо се добри чисти вокали, бас и барабани.
Готини преходи от затишие към тежки разлети рифове.
Баси яката обложка.
- - - - -
Доста парчета натежават с дължина и еднообразие.
Твърде еднообразни и лесн доскучаващи екстремни вокали.
Няма индикации този албум да се задържи за дълго в плейлиста ви.
Твърде еднообразни и лесн доскучаващи екстремни вокали.
Няма индикации този албум да се задържи за дълго в плейлиста ви.
IF YOU LIKE
Omnium Gatherum, Katatonia, Opeth, Insomnium, Paradise Lost, King Apathy и др.
Автор: Undepth
[6.5/10]
0 Response for the " Nailed To Obscurity - Black Frost "
Публикуване на коментар