TODAY'S METAL: Architects

About TMB

BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]

Architects - Holy Hell

Posted by Today's Metal Crew On петък, декември 21, 2018 0 коментара

ЖАНР: Metalcore
ОТ/Д: Англия | 02.11.2018

ЛЕЙБЪЛ: Epitaph Records
ОТНЕМА: ~43 минути

Architects бяха сполетени от жестока трагедия преди две години, когато китаристът Том Сърл, брат на барабаниста Дан Сърл, загуби битката с рака. Това оказа очевидно влияние върху групата, което си личеше много по време на турнето им, случило се малко след трагедията. Имах възможността да ги видя на живо в Люксембург (където Том прекара няколко седмици в болница след концерта им през 2015-а). На края на концерта Сам изказа искрениблагодарности към болницата и медицинския екип в Люксембург, оказал им пълно съдействие по време на тежките моменти и всички в залата наистина усетихме тъгата в гласа му.

Предполагам, че мнозина са се чудили какво да очакват в музикално отношение от групата след трагедията и са се страхували да не се получи някаква рязка промяна на стила, както е случаят при много техни колеги. Промяна има, но тя не е голяма и в никакъв случай лоша. Стига да си пуснете албума мигновенно ще разберете за какво говоря след като чуете началото на красноречиво озаглаванета "Death Is Not Defeat". Парчето започва с електроника и симфонични елементи, които се вписват идеално в музиката и цялостната обстановка, която остава все така мрачна, меланхолична и същевременно динамична и агресивна. Крясъците на Сам биват очаквано звески надъхващи и мелодични с дори повече от типичната доза емоция в тях. Песента свършва, а аз доволен от чутото си разкършвам врата и продължавам да слушам. "Hereafter" започва леко, но нека това не ви залъгва - песента притежава едни от най-тежките куплети в албума, както и великолепен динамичен риф, а електрониката поддържа всичко на заден план. И ако това не ви е достатъчно да се разкършите, то няколкото жестоки брейкдауна ще са ви от полза. Сега е време да си поемете дъх защото "Mortal After All" би могла да ви помете с мощта, мелодичността и зверски зарибяващия си риф. Едноименната "Holy Hell" продължава албума с още от чутото, като симфоничните елементи не само засилват епичното и меланхолично усещане, но и се вписват идеално с мачкащия инструментал, особено в края. "Damnation" носи повече електроника и мелодия и някак освежителен ефект, пренасяйки ни във втората половина на албума.

Идва време за трак номер шест - "Royall Beggars". Тази песен ни пренася във втората част на "Holy Hell" с малко по-различното си звучене и обуздана агресия, предимно фокусирана в припева и края на песента. Контрастът между бавното и чисто пеене на Сам и добре познатите ни негови красяци правят парчето различно и много интересно. "Modern Misery" ни дава още от познатата ни зверска енергичност и агресия от началото на албума, докато не ни зашлеви с брутални брейкдауни следвани от леки пасажи. Китарите в "Dying to Heal" ни показва за пореден път уменията на китаристите, преди да бъдем зашеметени от поредния брейкдаун. "The Seventh Circle" е единственият трак, който звучи малко не на място, защото представлява почти 2-минутен брейдаун, в който групата сякаш е изкарала всичката си налична агресия и тъга за загубата на Том. Предпоследният трак в албума би трябвало да е познат на всички, тъй като беше първата песен излязла след трагедията. "Doomsday" сякаш ни връща в предишния албум на Architects, с типично редуване на леки и тежки пасажи, бързи китари и смени на темпото. Закриващата песен, "A Wasted Hymn", малко изненадващо смъква оборотите и прави настроението мрачно и дори още по-меланхолично и емоционално. Подобаващ завършек на един толкова емоционален и личен албум.

Architects са изключителна група и не виждам как някой може да оспори това. "Holy Hell" е просто поредното доказателство, че групата е не само изключително талантлива, но и че дори нещо толкова тежко като загубата на съосновател и брат не може да ги спре да пишат великолепна музика, радвайки множеството си стари и нови фенове. Албумът е очевидно силно повлиян от трагедията, но това се е отразило само положително на музиката им. Меланхолията и емоцията са повече от обикновено, но не натежават. Засилените електронни и новите симфонични елементи пък се вписват перфектно в обстановката. "Holy Hell" е подобаващ наследник на страхотния "All Our Gods Have Abandoned Us" и надгражда повечето му достойнства, а сега без да ви губя повече времето ще ви пожелая приятни многократни слушания, а пък вие може да ми пожелаете приятно прекарване на концерта на Architects, на който ще отида през идния Януари!

+ + + + +

За пореден път безупречни и изключително надъхващи, мощни и емоционални вокали от Сам.
Меланхолия, тъга, гняв, сила на духа и никакво, ама никакво предаване.
Засиленото количество електроника и новите симфонични елементи се вписват перфектно в обстановката.
Детайлно изпипани композиции - от структурата, през инструментала, до вокалите и перфектния микс.
Изключителната емоция е повлияла много позивитвно на креативния процес.

- - - - -

Може би "The Seventh Circle" не се вписва толкова добре между другите песни.