ЖАНР: Black Metal
ОТ/Д: Полша | 05.10.2018
ОТ/Д: Полша | 05.10.2018
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~47 минути
ОТНЕМА: ~47 минути
Безпощадно отнемащ думата на дечицата, Нергал започва да нарежда с "Wolves Ov Siberia". Канализирам познанията си за Сибир и характерната пустош, за да си обясня дълбокия подсмисъл на това заглавие и рефрена "We lost our Eden to the world". В типичния си клонящ към екзистенциализма стил, поляците поставят човека над бога и/или боговете, проповядват (или по-скоро скандират) религиозно неподчинение в стил "Господ е мъртъв" и в "God = Dog", както и в предходната песен. Много тъмни размисли, мрачни страсти и много барабани, които звучат рециклирано; сякаш вече този тъпан е бил бит и сме слушали за превъзходството на индивида над висшите сили. Не виждам как би могло да бъде различно - тези възгледи са залегнали в основата на развитието не само на Behemoth, но и на целия им жанрови кръг.
Oтърсвам се от чувството, че са ми продали консерва домати втора ръка и слушам "Еcclesia Diabolica Catholicа" без предубеждение. Тази песен ме препраща къде музикално, къде тематично, към "Thelema", само че хоровите партии са с повече стил и класа, отколкото очаквах. "Bartzabel" пък, поне в моите възприятия, е огледало на "O Father! O Satan! O Sun!" от последното мракобесно дело на Behemoth. Отново приятна изненада - чисто пеене! Вярно, Нергал малко се кара, но естетиката го изисква. "If Crucifixion Was Not Enough" е black 'n' roll. От оня тип песни, които прилягат на шофиране в София - и бързаш, и си бесен, и се пазиш да не направиш някой сакатлък... Далеч по-островитянски (да се чете: като Cradle of Filth) звучи "Angelvs XIII", в която, за добро или лошо, не намирам нищо идейно, и затова считам просто за пълнеж на ефирно време.
"Sabbath Mater" е любимото ми нещо в целия албум. Брутално откровено откриване, интригуваща съзнанието игра на думи, тънка подигравка с химн и хор... контрапункт на скуката, която леко се беше възцарила до момента. "Havohej Pantocrator" е възхвално лирическо слово към "Този, който прави всичко да става" (без мръсни шеги, вие сте в храма на антирелигията!). На няколко места в текста, естествено, се споменава и името на Луцифер, но ще оставя разшифроването му на въображението ви - аз така и не разбрах какво се случва в тази песен, освен тотален музикален бомбок. За сметка на това "Rom 5:8" със своя маршови ритъм има реални шансове да се превърне в трошачка на вратни прешлени. В нея богохулно настроеният квартет е надскочил себе си по отношение на композиция и текст. Пет от седем бих слушала пак. "We Are the Next 1000 Years" е доста положително настроен трак, поне по въпросите на тематиката. Почувствах се мотивирана да бъда социално ангажирана и се надявам това настроение да се е пропило и при вас. А музиката - тази вода сме я пили. За финал, "Coagvla" е опит за мелодичност в един бъцата-бъцата албум. Не се оплаквам, напротив - определено имах нужда от разнообразието, което така и не получих за почти час слушане.
Behemoth са заложили на вече познатото - стъпка, която откровено не разбирам и заради това нямам право да съдя. Предвид устойчивата фен база, стъпка извън утъпканите улеи щеше също да бъде също добър избор. Но съществува и другата гледна точка, разбира се - ако нещо работи, не го променяй само заради самата промяна. Но има и елемент в поведението на тази група, който не бих променила, и това е именно посланието им към "култистите" - независимо дали става въпрос за опазване на околната среда и водите, за междучовешки отношения, за начин на живот и себеобичане - Behemoth винаги ще те карат да се замисляш върху това, което правиш. А това е ценно. Колкото до музиката, без значение дали е предначертала пътя за подобни изпълнения или е проявление на вярванията, изгражда образа на Behemoth, но отношението към света е това, което би задържало мен като фен, дори когато нотите и лириките се провалят.
+ + + + +
Оставя те с чувството, че някои неща наистина няма да се променят.
Утвърждава заслуженото място на Behemoth на сцената.
Прави пътуването в градския транспорт епично.
Утвърждава заслуженото място на Behemoth на сцената.
Прави пътуването в градския транспорт епично.
- - - - -
Дори не са се и опитали да бъдат оригинални...
IF YOU LIKE
Dimmu Borgir, Marduk, Septicflesh, Satyricon, Cradle of Filth, Belphegor и др.
Автор: Valkyrja
[6.5/10]
0 Response for the "Behemoth - I Loved You at Your Darkest"
Публикуване на коментар