ЖАНР: Heavy Metal/Grunge
ОТ/Д: САЩ | 24.08.2018
ОТ/Д: САЩ | 24.08.2018
ЛЕЙБЪЛ: BMG
ОТНЕМА: ~53 минути
ОТНЕМА: ~53 минути
В абсолютен контраст с първото ми изречение в това ревю, "The One You Know" започва дивашки непозитивно и забива един леко еднообразен риф, който с течение на времето ми влезе под кожата и всъщност служи идеално за това, което се случва в песента. В едноименното "Rainier Fog" ДюВал се разписва като доминиращ вокал, но нещо в структурите на песните не ми допада, за което ще споделя след малко. Ако трябва да дам две думи, които да описват звученето на този албум, наистина "позитивен" ще е една от тях. Другата ще е "носталгичен", но не като музика, а по-скоро като послание от лириките. "Red Giant" позабавя малко скоростта и представя един много "вкусен" риф по време на припевите - с леко Sabbath-ски привкус. И след него идва "Fly", която звучи, меко казано, уморено, и то не по правилния начин. Има много парчета в които AIC са доказвали, че им е най-удобно да плуват в средно до бавно темпо и тук идваме в основната ми забележка за "Rainier Fog" - всеки път щом групата забави скоростта, за да направи пълен стоп в ударната секция, всъщност изпускат голямата ударност, която са построили в съответното парче, като проблемът с това се усеща най-вече когато се опитат да влязат обратно в бързия сегмент на парчето. Защото звучи повече като задължение, а не като една от най-големите групи от Сиатъл във възход.
Ако ти падне шанс, чуй "Drone" - това е парчето което ПЕЧЕЛИ от тоя подход и всъщност звучи почти психиделично - точно тук стоповете работят с насечения риф, а шашавите преливания постигат нещо, което явно е било търсен ефект. Приятната градация на хубави песни продължава с "Deaf Ears Blind Eyes" и ми става гузно, че не всичко в албума ми допада. Но после идва "Maybe", което ми избива или на опит за радио хит, или Джери Кантрел е оставил кънтри-обичащата си черта да води. А може би нарочно е така - като се заслушах в текста, има намеци защо е така положението. Двата сингъла "So Far Under" и "Never Fade" пък ми допаднаха много при появата си, но сега с чиста съвест мога да кажа, че са сред най-безинтересните в цялата творба, тъй като са някак еднотипни. Всичко завършва с абсолютния епос "All I Am", който с посланието си ми напомни за собствената ми демотивация да правя повече като музикант за себе си и за света - което е един прекрасен начин да завършиш албум, да дадеш хляб за размисъл на слушателите си.
Тук идва моментът да изложа обобщението си, което не е в критичната нотка, с която подходих в началото. Да, "Rainier Fog" можеше и малко повече, но в концепцията, че слушаш Alice In Chains, това е едно ново и добро попълнение в дискографията им. Дори малко по-бавничък от предишните попълнения с ДюВал, неоспоримо 100% Alice In Chains, великолепен усет от всеки един музикант какво къде свири. Въпреки забележките ми, определено усещам, че ще слушам този албум още и още, тъй като ме остави с впечатлението, че все още не го разбирам както трябва. И това ме кара да се чувствам изключително доволен от чутото.
+ + + + +
Приятно ново разнообразие.
Перфектно музикантсване.
Няколко много силно емоционални парчета.
Перфектно музикантсване.
Няколко много силно емоционални парчета.
- - - - -
Еднообразен в конкретни моменти.
Странни структури на места.
Странни структури на места.
IF YOU LIKE
Mad Season, Jerry Cantrell, Sound Garden, Stone Temple Pilots и др.
Автор: Quiksilver
[8/10]
0 Response for the "Alice In Chains - Rainier Fog"
Публикуване на коментар